:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,523,504
Активни 148
Страници 2,155
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Ние, българите, прекалено бавно изтрезняваме

Лица, непрочели и две книги, не слизат от малкия екран, а децата искат да станат като тях, възмущава се писателят Дядо Пънч
Снимки: личен архив
Дядо Пънч с една от внучките.
Панчо Панчев е роден през 1933 г. в София. Автор е на десетки пиеси, на стотици творби за деца, подписвани с псевдонима Дядо Пънч. Много от пиесите му се играят в чужбина. По повод 80-ата му годишнина излязоха четири нови негови книги, имаше и девет театрални премиери - предимно пиеси за деца. Три от изданията са също за деца: "Гатанкова енциклопедия", "Целуната жаба" и сборникът "Здравейте, малчугани!". За първи път издаде и книга с разкази, предназначени за възрастни...







- Дядо Пънч... Този псевдоним повик за игра ли е, или е послание към обществото - хайде към писателя да се отнасяме и с малко хумор...

- Както вече не веднъж съм отговарял, за псевдонима ми Дядо Пънч има не едно, а няколко обяснения. Първо, Пънч ми викаше моят най-близък приятел от младежките години, рано напусналият този свят, голям поет Владимир Башев. Второ, в държава, където има много Иван Ивановци, Георги Георгиевци и т.н., ми се видя много скучно и неинтересно да подписвам съчиненията си за деца с баналното Панчо Панчев. Трето, когато пуснах този псевдоним в употреба, бях станал за първи път дядо - на Янчето, най-голямата ми внучка. Четвърто, Пънч е името на английския театрален смешник, а аз съм и театрал, и човек, който си мисли, че има чувство за хумор... Интересно е да се каже, че с търкалянето на годините псевдонимът Дядо Пънч до голяма степен измести името ми Панчо Панчев, стана по-популярен от него.

- Детските аудитории винаги са ви обичали - това е, защото малчуганите са по-простодушни, или защото имате специален подход към тях?

- Навярно ме обичат, защото аз също ги обичам. Има и една тайна - отнасям се към тях като към възрастни и това им харесва... Много красиви деца виждам по улиците напоследък - дори така се заплесвам да ги гледам, че пропускам да обърна внимание дали са хубави като тях майките и бабите, които ги водят...

- А чисто човешки какво е да си на 80? Чувствате ли се доволен от живота си досега?

- Въпреки че и моторът и шасито ми са доста поизносени и създават известни проблеми, все още не мога да повярвам, че съм навършил осемдесет години. И е ужасно да сметнеш, че преди петдесет и осем години съм бил вече с висше образование. Или че съм написал петдесет пиеси, че съм издал поне още толкова и книги... Обикновено не казвам истинския им брой, за да не сметнат хората, че съм лъжльо и фукльо. От живота си, с всичките му криволици, съм, общо взето, доволен - разбира се, ту си мисля, че не съм успял да се реализирам напълно, ту пък се радвам и не вярвам на постигнатото. Радвам се обаче не толкова на редовете, съчинени от мен, колкото на четирите (засега) мои внучета. Старая се с присмех да отминавам дефекта на обществото ни, че лица я прочели, я не прочели две книги, не слизат от малкия екран и от първите страници на вестниците, а много от децата искат да станат като тях...

- Децата ни и напускат, също е беда. И вашите внуци май са по чужбините - ще можем ли да компенсираме някога този процес?

- Беда е, разбира се. Беда, и то голяма! От една страна, хубавата ни като рай земя се обезлюдява, от друга - отглеждаме млади и образовани деца, които да бъдат използвани в чужбина. Но как да ги упрекне човек, че емигрират, когато в редица отношения скъпата ни татковина е докарана до последно място в класациите?

- А защо стана така? От висотата на годините си какво бихте отговорили?

- Тъкмо от висотата на годините си човек най-добре може да оцени предимствата на социалистическото ни минало (с всичките му кусури) пред така наречената днешна демокрация. Поне нашата не се получи...

- А какво значи "да се получи"?

- Тя, самата демокрация, не е панацея, защото и там, където е истинска, нима няма бедни, нима малкото свръхбогати не са толкова свръхбогати за сметка на гладуващите по света? Нека някой ми докаже, че шепата милиардери са най-умните и работливи хора в своите страни и че са натрупали имането си по честен начин и аз веднага ще се откажа от левите си убеждения!

- Е, все пак, както има дума, демокрацията е с кусури, но по-добро просто светът не е открил... Свидетели сме и на бурна гражданска активност последните месеци, това не променя ли нашата страна към по-добро?

- Гражданската активност не е лошо нещо изобщо. Но тя води към по-добро, ако не е платена (поне част от нея) и ако протестиращите знаят какво по-точно искат. По-доброто не може да се постигне с методите на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и особено на Бойко Борисов. Сегашните протести у нас само пречат на приличното днешно правителството да си гледа работата и да оправя бакиите на предшествениците си.

- Но защо тогава е така у нас - вечни песимисти ли, или някакъв политически мутант, та сме все недоволни?

- А от какво да сме доволни? От това ли, че за четвърт век страната ни беше докарана до просешка тояга? Че професори и други доста прилични хора ровят в кофите за боклук ли? От огромния брой емигрирали млади отгледани и изучени българи, които можеха да работят и да раждат у нас? Ако има нещо, което поразсейва поне малко лично моя песимизъм, това са крехките успехи на икономиката ни въпреки неспиращите, макар и понамалели протести, които все пак пречат на правителството да си глада работата. Много ме зарадва новината, че вече ще изнасяме леки коли за Италия и други страни.

- Вие сте поизнесли навън и някои ваши пиеси. Как се постига успех навън? Познавате почти всички български писатели, както и хората от театралните ни среди. Талант и характер допълват ли се? Може ли едното без другото? Кои имена си спомняте с най-голяма обич?

- Първо, за мое голямо съжаление вече не познавам мнозина от младите талантливи хора на перото. Интересен е въпросът ви дали талант и характер при писатели и театрали се допълват. Моят отговор е отрицателен - световната история познава и творци, чийто талант не подлежи на съмнение, но като граждани не са на равнището на таланта си. Затова един велик руски поет казва "Поэтом можешь ты не быть, но гражданином быть обязан!". Питате ме кои имена на творци си спомням с най-голяма обич, но не уточнявате дали от живите или от покойниците. Някои от първите по-добре да не знаят моите чувства към тях, а на вторите им е все едно.

- Преди години бяхте казал: "Чувството за хумор, черен даже, / пречи на живота да ни смаже"... Кое е по-добре - да имаш чувство за хумор, или доходи на пенсионер в Люксембург, примерно?

- По-добре е да си имаш и чувство за хумор (не мога да си представя живота без него, и същевременно да разполагаш поне с малка част (една десета например) от доходите на люксембургския пенсионер. Моята пенсия е триста лева, след като съм бил за по няколко години главен редактор на важни списания...

- Ако днес имахте възможност да окастрите от биографията си някои моменти и по този начин да сте си спестили разочарования, кои бихте избрали? Или бихте оставили всичко?

- За да отговоря на този въпрос, е необходимо да помисля, а аз, без да се замислям, ще отговоря, че не бих противоречил на отреденото ми от съдбата и бих оставил всичко, както си е било. Впрочем от висотата на възрастта, която доживях, ми се струва, че е било напълно излишно да се развеждам три пъти. Особено след като сега съм добър приятел и с трите си бивши съпруги. Бракът в класическата му форма се оказа една отживелица и се чудя на хомосексуалистите, дето напоследък напират да се женят официално, с което поставят в доста неловко положение законодателите в разни държави и освен това възмущават нас, пуританите.

- Празниците отшумяват вече, но правят ли ни по-добри? Или само ни вадят от ритъм?

- Ако ставаме по-добри и състрадателни само за празниците, има нещо несериозно и позьорско в това. Прилича ми на приказка с изкуствено нагласен щастлив край. Нещо като благотворителния файтон на някогашната царица Йоанна, която по Коледа раздаваше сладкиши на бедните деца, които гладуваха през останалите 364 дни от годината. Все пак приветствам така наречената "Българска Коледа" и сантименталното лицемерие на богатите... А колкото до празничното нарушение на житейския ни ритъм, имам чувството, че ние, българите (уж трудолюбиви според фолклора ни), прекалено бавно изтрезняваме, след като отминат почивните дни. Които често биват увеличавани изкуствено и после пък се правим, че ги доработваме. Аз ей така се шегувам с отминалия празник:

Вън, докато сняг белее,

черни мисли имам аз -

Дядо Коледа ченге е,

преоблечен Дядо Мраз!

16
4045
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
03 Януари 2014 20:50
- Тя, самата демокрация, не е панацея, защото и там, където е истинска, нима няма бедни, нима малкото свръхбогати не са толкова свръхбогати за сметка на гладуващите по света? Нека някой ми докаже, че шепата милиардери са най-умните и работливи хора в своите страни и че са натрупали имането си по честен начин и аз веднага ще се откажа от левите си убеждения!
03 Януари 2014 21:07
Мъдри и правдиви думи от умен и талантлив Човек!
03 Януари 2014 21:32
Достоен творец и човек!
03 Януари 2014 21:36
03 Януари 2014 23:39
Дедо Пънч мили,
Подир 15-ти януари нека да прегледаме "четящите" в парламента...
БО...
03 Януари 2014 23:40


...И затова, че ми напомни забравени стихове на Владимир Башев:

ПРОЩАВАЙ, ПАЛАВНИЦЕ
ВЛАДИМИР БАШЕВ

С УСИЛИЕ И С ПОСТОЯНСТВО
И ТОЗИ СВЯТ СИ ОЧЕРТА
НАРЕД С ДЪРЖАВИ ВЪВ ПРОСТРАНСТВО
ДЪРЖАВИ И ВЪВ ВЪЗРАСТТА.

УЖ БЯХМЕ МЛАДИ И СЪС ВРЕМЕ
БЕЗКРАЙНО ВСЕКИ БЕ БОГАТ,
А ВЕЧЕ ИДВА ДРУГО ПЛЕМЕ,
КОЕТО СИ СЪЗДАВА СВЯТ.

ПРОЩАВАЙ, ПАЛАВНИЦЕ СТРАННИЦЕ,
РОЙ НЕДОВЪРШЕНИ НЕЩА...
УЖАСНО Е, ЧЕ ИДВА ГРАНИЦА,
РАЗДЕЛЯЩА НИ С МЛАДОСТТА

ИЗМИСЛИЦИ СА ВСИЧКИ КЛЕТВИ,
ЧЕ ИМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД.
СЛЕД ТОЛКОЗ ЖЕТВИ, ТОЛКОЗ КЛЕТВИ
НЕ МОЖЕШ ВСЕ ДА БЪДЕШ МЛАД.

И ТАМ НЕ ТОЛКОЗ РОМАНТИЧНИ,
ПО-ДИПЛОМИРАНИ ОТ НАС
ПО-ТОЧНИ, ПО-МАТЕМАТИЧНИ -
ЗАСТАВАТ ЮНОШИ НА ВЛАСТ.

ТИ ВЛИЗАШ В СДЪРЖАНА ДЪРЖАВА,
ПРИЕМАШ УСТАВА Й СТРОГ.
ЗА ПОДВИГ ВРЕМЕ НЕ ОСТАВА,
ДО ПОДВИГА ОСТАВА СРОК.

И САМО С ФОРМУЛА, СЪС ПОЗИВ
С НАХОДКА, С ХАПЧЕ ПРОТИВ РАК,
И САМО ГИПСОВ ИЛИ БРОНЗОВ
БИ МОГЪЛ ДА СЕ ВЪРНЕШ ПАК

ВЪВ БЕЗПОЩАДНИТЕ ДЪРЖАВИЦИ,
БУШУВАЩИ ОТ СМЕХОВЕ,
ОТ СПОРОВЕ И ОТ НАЗДРАВИЦИ,
ОТ ГРЕХОВЕ И СТИХОВЕ...

04 Януари 2014 03:05
ой, за да не сметнат хората, че съм лъжльо и фукльо. От живота си, с всичките му криволици, съм, общо взето, доволен - разбира се, ту си мисля, че не съм успял да се реализирам напълно, ту пък се радва


дедо се реализирал? кой му го е писал това? фадър макър .
04 Януари 2014 05:39
И ТОЗИ СВЯТ СИ ОЧЕРТА


Дорис, не беше ли "и тоя век си очерта наред с държави", че книгите ми са в чували на тавана и не мога да направя справка в момента. По-логично е и така го помня. А сега сме в следващия век, който на нас ни стои като зле скроена дреха.

Да ни е жив и здрав Дядо Пънч! Още си пазя едно чудно плюшено таралежче, което ми подари на моя премиера. Засмяно и весело като него.
04 Януари 2014 10:52
Петдесет пиеси, три развода, главен редактор -и накрая демокрация! И триста лева пенсия!!
Вай завалаа!
04 Януари 2014 11:11
Дорис, не беше ли "и тоя век си очерта наред с държави", че книгите ми са в чували на тавана и не мога да направя справка в момента.


Аналогичен случай с моите книги. Копнах го набързо от гуглето по текст, свален от едноименната песен на Мариана и Тодор Трайчеви. Натурях малко пунктуация, до смислова редакция не стигнах. Но вероятно така е изпята... Пак добре, че е отбелязан авторът на текста. Което го прави рядкост. По традиция авторите на стиховете са високомерно пренебрежима нано-величина в поп-музиката.

ПП. Бат Ваню, кхм
05 Януари 2014 10:56
По-доброто не може да се постигне с методите на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и особено на Бойко Борисов.

Обаче с методите на Луканов, Виденов, Съсела и Орешарски може да се постигне, нали?
05 Януари 2014 11:03
И затова, че ми напомни забравени стихове на Владимир Башев:

Много хубава песен, която беше свалена от ефир когато Мариана и Тодор емигрираха. Както отрязаха и името на Георги Марков от "На всеки километър" и то така го отрязаха, че от километър си личеше, че има отрязано.
05 Януари 2014 15:08
Обаче с методите на Луканов, Виденов, Съсела и Орешарски може да се постигне, нали?


IMHO, съвсем не!

Много хубава песен, която беше свалена от ефир когато Мариана и Тодор емигрираха. Както отрязаха и името на Георги Марков от "На всеки километър" и то така го отрязаха, че от километър си личеше, че има отрязано.


Вас, види се, е немало откъде да ви отрежат. Що е тъй несправедлив светът?
05 Януари 2014 18:14
Вас, види се, е немало откъде да ви отрежат. Що е тъй несправедлив светът?

Интересно, защо ме намесвате и мене? Нямам нищо общо със свалянето от ефир, както и с отрязването. Нямам навика да преча на изявите на другите.
05 Януари 2014 18:20
Сегашните протести у нас само пречат на приличното днешно правителството да си гледа работата и да оправя бакиите на предшествениците си.

Пречи да се назначават идиоти на отговорни постове и да се краде като за световно, така, ли дядка?
Наистина само смяната на поколенията ще ни избави от червената чума...
05 Януари 2014 18:25
Тя, самата демокрация, не е панацея, защото и там, където е истинска, нима няма бедни, нима малкото свръхбогати не са толкова свръхбогати за сметка на гладуващите по света?

Където има социалисти на власт, няма нито демокрация, нито напредък, нито добър живот.
Примери: бол!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД