Какво определя Запада? Американските и европейските политици обичат да говорят за ценности и институции. Според милиарди хора по света обаче основният му смисъл е по-прост и лесен за разбиране. Западът е част от света, където дори обикновените хора живеят добре. Това е мечтата, която кара нелегалните имигранти да рискуват живота си, опитвайки се да стигнат до Европа или САЩ.

Все пак, въпреки че обаянието на Запада все още е силно, самият той губи вяра в бъдещето си. Миналата седмица Барак Обама изнесе една от най-безрадостните речи по време на цялото си управление. Без да смекчава думите си, президентът на САЩ направи хронология на нарастващото неравенство и намаляващата социална мобилност, която "е фундаментална заплаха за американската мечта, нашия начин на живот и ценностите, които защитаваме по света". Проучване на общественото мнение на центъра "Пю", проведено в 39 страни тази пролет, задава въпроса



"Децата в страната Ви ще живеят ли по-добре от родителите си?"



Едва 33% от американците вярват, че децата им ще живеят по-добре, докато 62% мислят, че животът на наследниците им ще е по-лош. Европейците са дори по-мрачни. Едва 28% от германците, 17% от англичаните, 14% от италианците и 9% французи смятат, че децата им ще живеят по-добре от предишните поколения. Западният песимизъм контрастира ярко на оптимизма в развиващия се свят - 82% от китайците, 59% индийци и 65% нигерийци вярват в по-доброто бъдеще.

Би било хубаво да вярваме, че приказките за упадък на западния жизнен стандарт са просто изхвърляния. Но за нещастие цифрите показват, че обществото има право. Според изследователите в "Брукинг" заплатите на работещите мъже в САЩ, преизчислени с инфлацията, са паднали с 19% от 1970 г. Средният Джо - някога въплъщение на американската мечта - губи популярността си, а приходите на най-богатите пет процента са се увеличили. Дори консервативните политици са разтревожени. Сенатор Марко Рубио, който се стреми да бъде избран за кандидат за президент на републиканците през 2016 г., посочва, че родителите му са успели да се присъединят към средната класа със сравнително скромните си длъжности като барман и камериерка. Днес това вече е невъзможно, признава той.

Унинието и несигурността в Европа се коренят в реалността, че



социалните помощи и пенсиите вероятно няма да бъдат толкова щедри



в бъдеще. Натискът върху тях е най-интензивен в страните, които пострадаха най-зле от кризата на дълга, и в места като Гърция и Португалия, който орязаха заплатите и пенсиите си. Стандартът на живот е под заплаха дори в европейските страни, които се справят сравнително добре. Проучване на "Файненшъл таймс" установи, че британците, родени през 1985 г., са първото поколение от сто години насам, които не живеят по-добре от сънародниците си, родени преди 10 години. Дори в Германия, която често е възхвалявана като най-успешната голяма икономика в западния свят, ползите от "чудото на Меркел" се усещат главно от хората в горния край на стълбицата на заплатите. Икономическите реформи, които станаха основа за немския износен бум, включваха замразяване на заплатите, орязване на социалните помощи и назначаване на повече временни работници.

Има връзка между растящия оптимизъм в развиващия се свят и покачващия се песимизъм в западния. В речта си президентът Обама отбеляза, че "от края на седемдесетте години насам общественият договор се разпада". Вероятно не е съвпадение, че по същото време Китай се отваря за света. Дори защитниците на глобализацията обикновено признават, че възходът на глобалната трудова сила е спомогнал заплатите в Запада да не се покачват. Някои от европейците мечтаят за протекционизъм или дори война в Азия, които биха могли да върнат високоплатените длъжности на Запада. Но в действителност глобализацията вероятно никога няма да се върне назад, имайки предвид технологичните, икономическите и политическите сили, които я тласкат напред. Със сигурност опитът за повишаване на западния жизнен стандарт чрез подкопаване на икономическата сила, която извади стотици милиони души от бедността в развиващия се свят, би бил морално неоправдан.

Дори ако западните нации затворят пазарите си, западните работници, включително тези с "белите якички", ще открият, че все повече длъжности могат да се изпълняват по-евтино от компютри или роботи. Действително -



възходът на роботите скоро ще бъде заплаха за конвейерните работници в Китай



Ако ерозията на стандарта на живот продължи, как ще реагират западните гласоподаватели? Вече има знаци на политическа радикализация, следваща възхода на политическото дясно и в САЩ, и в Европа. Но все още няма реален знак, че Чаеното парти в Америка или националистическите движения в Европа имат истински шанс да контролират централното правителство на някоя голяма нация. Консенсусът около глобализацията също е стабилен. Например Световната търговска организация постигна успех в търсенето на ново глобално търговско споразумение. Но въпреки че новите политически движения все още не са готови да смажат установените партии на Запад, обикновените политици трябва да реагират на новия икономически климат. Нарастващото неравенство увеличава изискванията за различно разпределение на данъците и по-високи минимални заплати и от двете страни на Атлантическия океан. Още едно десетилетие на икономически проблеми или, не дай Боже, още една финансова криза вероятно ще доведат до възход на по-радикалните решения и политици.