Нови поправки в антитерористичното законодателство на Русия ще разширят пълномощията на Федералната служба по безопасност (ФСБ) и ще затегнат контрола върху интернет, предаде руската секция на Би Би Си. Интернет доставчиците и собствениците на хостинги и сайтове ще бъдат длъжни да пазят информацията за клиентите си в продължение на шест месеца след прекратяването на дейността си. При поискване от властите те ще трябва да предоставят имената на потребителите, айпи и имейл адресите им, както и телефонните номера. Забраняват се анонимните парични преводи за повече от 15 000 рубли (около 650 лева) месечно в системи за онлайн плащания. Ще бъде затегнат и контролът върху неправителствените организации, които се финансират от чужбина. Те ще трябва да обявяват разходите си, ако получат повече от 100 000 рубли (около 4300 лева) на банковите си сметки. Персоналът на ФСБ ще има право да претърсва подозрителни лица и превозни средства. Досега това право имаше само полицията, подчертава в. "Ведомости", цитиран от ИТАР-ТАСС.

Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) е работила с тайна технология, която позволява навлизането в компютърни системи, които са считани за неуязвими досега. Инсталираният на близо 100 000 компютри по света софтуер позволява на разузнаването да наблюдава дейността им и да извършва кибератаки, пише в. "Ню Йорк таймс", позовавайки се на документи, изнесени от Едуард Сноудън. Тайната технология "Куантум" позволява на АНС да въвежда и променя данни дори в компютри, които не са свързани с интернет. Тя се използва от 2008 г. и се основава на радиочестоти. След разкритията от последните месеци президентът Обама обяви, че планира да ограничи достъпа на тайните служби до телефонните данни на гражданите, да поиска повече гаранции за сигурността на чужденците и предложи създаването на гражданска организация, която да представя тревогите за личните данни на обществото пред тайния съд на разузнаването. Междувременно Апелативният съд във Вашингтон отхвърли предложените правила за неутралитет в интернет на Федералната комисия по комуникациите. Комисията предложи интернет доставчиците да нямат право да ограничават достъпа до определени сайтове и да налагат различни тарифи на потребителите, използващи различен трафик. Съдът обаче обяви, че комисията няма право да налага правила върху компаниите, защото така се намесва на пазара.