Правителството и парламентът показаха изключителна щедрост, въпреки че кризата все още не е приключила. Вчера стана ясно, че МС е увеличил рязко максималните заплати за висшата администрация. А депутатите размразиха месечните си възнаграждения, които не бяха пипани 4 г. заради солидарност с българските граждани.

Разликите в максимално позволените месечни възнаграждения на членове на политическите кабинети на министрите, шефове на държавни агенции и комисии, областни управители и кметове надхвърлят 1000 лв. Дали заплатите на конкретните лица ще бъдат увеличени до новия лимит обаче, зависи от възможностите на вече определените бюджети за възнаграждения. Това се разбира от публикуваното на сайта на правителството постановление за изпълнението на държавния бюджет, което се очаква да бъде обнародвано днес и в "Държавен вестник". С документа се променя и друг нормативен акт на МС - постановлението за заплатите в бюджетните организации и дейности.

Според новите текстове ръстът на максимално позволените заплати е чувствителен за всички ръководни длъжности. Началникът на кабинета на министър-председателя занапред ще може да получава максимум 3100 лв. основна заплата вместо досегашния лимит от 1860 лв. Максималното възнаграждение за началниците на кабинетите на вицепремиерите се вдига от сегашните 1727 на 2700 лв. Съветниците на премиера вече ще се разписват за до 2500 лв. вместо 1462 лв., а тези на министрите - до 1850 лв. вместо сегашния лимит от 931 лв.

Завишават се и максимално позволените заплати на кметовете, областните управители, шефовете на държавни агенции и комисии. Максималната заплата на кмета на Столичната община се увеличава от 1860 на 3100 лв. Шефовете на държавни агенции, държавни комисии, областните управители и кметовете на населени места с над 100 000 души население ще взимат максимум 2700 лв. месечно. Дали и какви индивидуални възнаграждения точно ще бъдат определени, зависи от финансовите възможности на съответните администрации и преценката на ръководителя, става ясно от постановлението.

До редакционното приключване на броя "Сега" не получи коментар от МС за увеличението на максималните заплати. Проверка в информационните регистри показа, че настоящите нива на максималните заплати са в сила от юли 2008 г. и оттогава не са променяни. Системата за определяне възнагражденията на висшите чиновници, които нямат статут на държавни служители, бе подмината и от реформата във възнагражденията на бившия финансов министър Симеон Дянков. Тогава максималните заплати за различните нива бяха завишени заради премахването на второто възнаграждение за работещите по европейски проекти и включването на тези служители по общия ред. Така на теория е възможно в администрацията да има служители с по-високи заплати от тези на най-високите длъжности.

Продължава да липсва яснота за реда, по който се определят допълнителните възнаграждения на висшите чиновници. При тях наредбата за задължително оценяване на държавните служители, от което зависят допълнителните възнаграждения, не важи. Така се стигна до абсурдно високите бонуси, които бившата шефка на Агенцията по вписванията Виолета Николова си бе самоопределила.

Депутатите пък нямат намерение да подновят замразяването на заплатите си и те ще се повишат до 2550 лв., научи "Сега". За пръв път народните представители замразиха заплатите си през декември 2009 г., когато вземаха 2196 лв. За последно направиха това през юни м.г. за срок до 31 декември 2013 г.

"Не сме замразявали заплатите и засега нямаме намерение да го правим", коментира шефът на НС Михаил Миков пред "Сега". През юни замразяването на заплатите стана по негово предложение. Тогава той коментира, че ефектът му ще се разпростре върху още 27 институции, сред които президентът, премиерът, главният прокурор, шефовете на върховните съдилища и др. Миков определи това като акт на солидарност с българските граждани, които трудно понасят изпитанията на кризата.

Според правилника на НС народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, според данните на Националния статистически институт (НСИ). Последните данни, оповестени на сайта на НСИ, са от края на септември, като средната заплата е 850 лв.