Димитър Цонев, bTV: ...Да ви попитам, тъй като идват избори, аз не ви питам вие дали ще гласувате и за кого ще гласувате, защото не е възпитано и не е културно, но няма ли да помогнете примерно на Реформаторския блок? Днес прочетох, че Уесли Кларк е дошъл заради вас на конгреса на "България без цензура", т.е. вие сега към кого се ориентирате точно?

Петър Стоянов, седесар до гроб: Днес и аз четох, това го правя много рядко, днес и аз се забих в интернет да прочета това и онова.

ДЦ: Там голям дебат се получи заради вас.

ПС: Вижте какво, аз нямам нищо общо с визитата на Уесли Кларк, това трябва да е съвсем ясно. Като премислих, не сме се чували и не сме се виждали от началото на декември, това си е лично негова работа, лично негово решение и няма какво да го коментирам, но видях откъде идва тази дребна интрига - за съжаление от среди, които наричат себе си крайно десни, ултра сини и така нататък. (Визират се сини каски от кръга на Евгений Михайлов, б.р.)

ДЦ: Те ви заподозряха, така ли?

ПС: Вижте, тази интрига докара до този хал цялата българска политическа класа и докара до тоя хал българската десница, тази интрига непрекъснато се върти. Преди 13 години - че съм близък с троянския кон на СДС, със Симеон Сакскобурготски, защото тогава съм казал, какво беше - "седесарите са разбити авари". Тези, които лансираха интригата, напуснаха СДС, аз и до днес казвам - аз съм седесар. Същото беше и с Бойко Борисов - аз съм "човекът" на Бойко Борисов, а те водели преговори за министерски кресла. Това лицемерие и това интригантство ще ни убие, но като гледах тези сайтове, се сетих нещо друго. Аз почти не съм слушал изявленията на Николай Бареков във връзка с учредяването на новата партия. Но това, което пише той - в много голяма степен ми изглежда смислено.

ДЦ: Кое точно?

ПС: Ами, това, което казва той за демографията, обръщането на внимание на регионалните проблеми, обръщането на внимание на българските потребители. Ами нека да го кажа направо - лидерите на традиционните български партии няма какво да се сърдят на Николай Бареков, те трябваше да направят това, което днес обещава да направи той.

ДЦ: Не съзирате популизъм в него?

ПС: Ами, сигурен съм, взехте ми думите от устата, че много хора ще си кажат - да де, ама това са само думи, обаче неговите привърженици ще ви кажат: дайте му възможност, пък да видим дали са само думи. Нещата не са толкова прости, разбирате ли?

Цветанка Ризова, bTV: Вие го подкрепяте, очевидно.

ПС: Не, не, не, аз нито съм член на неговата партия...

ДЦ: Е, има си хас да сте член на неговата партия!

ПС: Нито даже до вчера проявявах интерес към това, но трябва да има известна обективност. Това, което ми направи хубаво впечатление, всъщност дребните интриганти ме накараха да прочета всички тези неща, това, което ми направи хубаво впечатление - той говори с достойнство за хората, които са били по комунистическите лагери и затвори. И това е моя любима тема, ние не обръщаме внимание на това, ние се държим като дребни хитреци и нашите политически шарлатани и днес хихикат - какъв беше смисълът да правим като Унгария или като Чехия, да ни мачкат съветските танкове, ето, и ние влязохме в ЕС, и ние усвояваме фондове. Като казвам ние, говоря в първо лице, единствено число за тях - те ги усвояват фондовете, бившите противници и борци срещу капитализма! ...Та, жертвите на чехите и на унгарците не са отишли напразно, защото нацията създаде друг тип достойнство, създаде друг тип съпротивителни сили срещу дребните шмекери, друг тип отношение към бившата номенклатура, към бившите топ ченгета от ДС, които като цяло доминират икономическите и политическите процеси основно в България и на други места в Източна Европа. И няма какво да се чудим тогава, че в Чехия, в Полша и в Унгария има съвсем друг тип морално-психологическа атмосфера. Някой ще ми каже - важна е икономиката, глупако. Това клише кой го прочете първи, до гуша ми дойде от него!... Аз бих казал - важен е и моралът на нацията, глупако.

ДЦ: Аз сега като ви слушах не разбрах точно за кого ще гласувате. Не сте решил още?

ПС: Не бе, напротив бе! Как да не съм?! Аз ви казах, аз ще си отида от този свят като седесар, това е без всякакво съмнение, ама се моля нашите седесари да не ме разочароват прекалено много. Защото, дето се казва, и нашето търпение, търпението на най-верните гласоподаватели, ние сме гвардията, дето се казва, гвардията умира, но не се предава.