|
| *** |
- Че защо!
- Как така!
- Може ли такова нещо!
После седнаха и научно обясниха, че по тръбата всичко си тече кротко и мирно, само ПВЦ им липсвало. Животът и без това е сложен, старият тръбопровод все още вършеше работа - е, имаше течове, тука-там се запушваше, много разходи имаше по неговата поддръжка, но никой не се отказваше от работата му. Ставаше, ставаше старият тръбопровод - и още как!
Онези, които обявиха създаването на ПВЦ, рекоха важно и тържествено:
- Бъдещето е на ПВЦ-то. Всички ще посегнат сега към нас. Леко, красиво и удобно. И най-важното - функционално. Лесно е за ремонт и сервизна работа. Розовото е модерно.
А на опонентите от главния тръбопровод рекоха право в очите:
- Вашата тръба е чугунена! Ние, с нашето ПВЦ, сме носители на новото и прогресивното.
- Чугунена е баба ви! - отговориха им от главния тръбопровод. - Да се махате от главата ни.
После казаха, че на тия от ПВЦ-то им е много лесно - всичко им се лепи, всякаква боя ги покрива, леки са и бързо могат да ги демонтират. И още рекоха:
- Вие от ПВЦ на всяка муфа искате да прилегнете! И това ви е кусурът. Хич не се инатете! Ако знаете каква муфа ви чака занапред - никога не бихте се хванали с тази работа, ама незнанието ви води вас напред, незнанието... Нашата муфа не става за ПВЦ!
От ПВЦ веднага им отговориха:
- Когато трябваше да правите чупки и евровръзки - муфата ви беше удобна и за всичко ставаше, а сега - не!
Веднага им опонираха:
- Никой не ще да се наведе към вашия чучур! ПВЦ сте, ама овехтяло, извън гаранция. Ние сме вечни!
ПВЦ-то им се присмя:
- Да, бе, да! Вечни били, я се погледнете в огледалото, бе!
От главната тръба примирено рекоха:
- Да оставим народа да реши какво да ползва. Народът е мъдър.
Народът доста витиевато отговори:
- Искаме работа и хляб. И ракия!
От главната тръба обещаха:
- Разбира се! Само формулирайте правилно всичките си искания - и ние ще ги изпълним! Хоп!
Онези от ПВЦ-то малко се забавиха с отговора си. На третия ден казаха:
- Ние сме правилни и модерни. И ще намерим правилни и модерни решения за вашите проблеми!
Народът обаче не клъвна на общи приказки и се заинати:
- Работа и хляб! И ракия!!
Специалистите от ПВЦ формацията не дадоха ухо на това, а захванаха да копаят около главната тръба. Оттам излязоха едни хора с каски, мушами и гумени ботуши. И рекоха на ПВЦ-то:
- Махайте се, да не ви подкараме с френския ключ!
ПВЦ-то се запъна и не се махна.
- Ние - рекоха, - ще се оправим и без вас. Вие без нас няма да се оправите!
Ей така си говореха те, замеряха се с кал и все повече се оплитаха в кълчища.
Как свърши тази история ли?
Не е свършила, краят й не се види на хоризонта.
Никой така и не дочака работа, хляб и качествена ракия.
Вечер народът сядаше пред телевизора и гледаше за кратко битката между главната тръба и ПВЦ-то. Сипваше си нова чаша с менте и си говореше:
- Заблуждавали сме се. Пак ще имаме вожд, какъвто повече майка не ражда.
И казваше още:
- Явно никой не чете опорните точки на народа.
После превключваше на друг канал.
|
| Симпатизантът в своя лабиринт. |