Повече от 28 000 българи не са успели да се пенсионират през двете години, през които действаха въведените от ГЕРБ по-тежки условия за пенсиониране. Общо пенсионерите са намалели с около 40 000 души през 2012 г., когато промените стартираха, и през 2013 г. Това показват предварителните данни на НОИ за изпълнението на бюджета за 2013 г.

През 2013 г. новите пенсионери са били 81 300, или с почти 8600 по-малко, отколкото година по-рано. През 2012 г., когато реформата стартира, намалението беше още по-драстично. Тогава в пенсия излязоха 89 900 българи - с 19 700 по-малко, отколкото през 2011 г. Средномесечният брой пенсионери през м.г. варира около 2.2 млн. за двете години, като за 2013-а има намаление с 21 700, а през 2012 г. - с 18 600. Само през 2013 г. НОИ отчита над 167 млн. лв. спестени за пенсии спрямо плана, като основното обяснение е в продължаващото затягане на пенсионните условия. И в двете години пенсионната възраст и изискуемият стаж бяха увеличени с по 4 месеца. Преди промените общият брой на пенсионерите вървеше само нагоре с по около 5000 души годишно.

През 2014 г. трябваше да има ново увеличение на стаж и възраст с по още 4 месеца, но управляващите от БСП и ДПС замразиха реформата. Аргументът беше, че заради стагнацията на пазара на труда хората в предпенсионна възраст не успяват да си намерят работа и са принудени да мизерстват без доходи, дори да имат голям стаж, само защото нямат възраст. Бяха изнесени данни и за много по-ниската продължителност на живота в България спрямо другите държави от Европейския съюз. В същото време се оказва, че средната възраст, на която българите излизат в пенсия, когато работят до последно и не търсят вратички за ранно пенсиониране, е сред най-високите в ЕС. Средният им осигурителен стаж също е сред най-дългите. Обещанието на управляващите е тази година да се измисли система за автоматично увеличение на условията, свързани с продължителността на живота.

Положителен резултат за поредна година няма и от въведената антикризисна мярка първите три дни от болничните да са за сметка на работодателите, вместо само първия, както беше до средата на 2010 г. Тя беше въведена с аргумента, че в кризата работодателите масово пращат служителите си в болнични, за да им плаща НОИ. Мярката отначало трябваше да важи само за половин година, но беше удължена на два пъти и накрая стана постоянна. Това струва на бизнеса повече от 100 млн. лв. годишно. Работодателите постоянно повтарят, че нямат капацитет да контролират кои болнични са фалшиви и кои не. А българите продължават да боледуват сериозно и през 2013 г. изплатените почти 2.4 млн. обезщетения са с над 267 000 броя повече, отколкото през 2012 г. Изплатените 329.6 млн. лв. са с 39.2 млн. лв. повече спрямо плана.

Според данните на НОИ средното обезщетение за бременност и раждане през 2013 г., т.нар. високоплатено, е било 368.45 лв. За сравнение обезщетението за втората година на детето, което не зависи от дохода, от 1 юли 2013 г. стана 310 лв., а от началото на т.г. вече е 340 лв.



НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

4.267 млрд. лв. са приходите на НОИ за 2013 г., което е с 44.3 млн. лв. по-малко от плана. От осигурителни вноски НАП е събрала 3.438 млрд. лв., което е по план. Министерството на финансите обаче е внесло за осигуровки на държавни служители и работещи от бюджетната сфера 815.3 млн. лв., което е доста под плана от 868.5 млн. лв. Неизпълнението е компенсирано от спестените пари от разходите. Изхарчените за пенсии, обезщетения и издръжка на НОИ 8.97 млрд. лв. са с почти 72 млн. лв. по-малко от планираното, основно заради пенсиите.