БСП, ДПС и "Атака" са категорично против гражданите да изкажат мнението си по основни идеи за промени в избирателната система чрез референдум. Това стана ясно, след като президентът Росен Плевнелиев изненадващо инициира референдум по три изборни теми заедно с европейския вот през май - дали част от депутатите да се избират мажоритарно и дали да има електронно и задължително гласуване.

БСП и ДПС забравиха за европейските ценности и гражданската инициатива, която уж подкрепяха покрай протестите, и побързаха да отклонят вниманието в друга посока, за да не кажат в прав текст, че ще гласуват против референдума в пленарната зала. Двете формации вързаха кусур на Плевнелиев, че късно се е сетил за промените - 7 месеца след началото на дебатите по новия Изборен кодекс, че две от исканията са противоконституционни и че с намесата си обслужва интересите на ГЕРБ. Атакистите додадоха, че с електронното гласуване Плевнелиев лобира за купувачите на гласове. Президентът не срещна разбиране дори от вицепрезидента Маргарита Попова, която деликатно намекна, че сега не е време за референдум, и упрекна началника си, че нахлува в конституционни разпоредби. Не стана ясно защо противниците на референдума приемат за безспорен факт, че гражданите ще подкрепят идеите за мажоритарен вот, електронно и задължително гласуване, и се впуснаха да обясняват колко вредни според тях последици ще настъпят от това. Затова било по-добре идеите изобщо да не се подлагат на подобно допитване.

От думите на политическите лидери се разбра, че искането на Плевнелиев няма шанс в пленарната зала. Това накара Бойко Борисов да съобщи, че ако то бъде отхвърлено, ГЕРБ ще пристъпи към другата законова процедура - да започне подписка за провеждането на допитване. За да стане задължителен референдумът, са необходими 500 хил. подписа, събрани в рамките на три месеца. Другата възможност, за която намекна заместничката на Борисов в парламентарната група - Цецка Цачева, е идеите на президента да бъдат внесени като предложения на партията при второто чете на Изборния кодекс. Изходът от този вариант обаче не е окуражителен, защото между двете четения не се приемат радикални изменения, особено при нежеланието на БСП и ДПС за такива.

Сергей Станишев обвини Плевнелиев, че иска да попречи на приемането на нов Изборен кодекс, така че евровотът да се проведе по "Фидосовите" правила. На практика обаче държавният глава няма как да направи това, тъй като Изборният кодекс вече мина на първо четене в парламента, управляващите смятат да го приемат преди евроизборите, а Плевнелиев предлага референдумът да е заедно с евроизборите.

Станишев се позова и на факта, че само в три страни имало задължителен вот и само в две - гласуване по електронен път. Но и двете били малки, с население съответно 350 000 и 1.5 млн. души, и с много добре разгърнато електронно правителство. Всъщност страните в ЕС със задължително гласуване са 4 - Белгия, Кипър, Люксембург и Гърция, а с електронно - Исландия и Естония. Срещу задължителното гласуване от БСП цитираха решение на Конституционния съд от 2011 г., че така се нарушава тайната на вота. За мажоритарния вот пък препратиха към 2009 г., когато отново се гласувало за партии, а не за личности

От ДПС не отговориха пряко дали ще подкрепят предложението на държавния глава и също го заподозряха, че се опитва да бламира новия Изборен кодекс. "Ако мажоритарният вот е панацеята, можете ли да ми посочите имената на петима мажоритарно избрани народни представители?", запита лидерът на ДПС Лютви Местан. И изтъкна, че европейската тенденция била изцяло в полза пропорционалните избирателни системи. Задължителното гласуване пък определи като "насилие над свободната воля", тъй като принуждавало избирателите да делегират доверието си на някого, на когото нямат доверие. А за електронното гласуване посочи, че противоречало на решение на КС.

Според атакистите електронното гласуване е най-сигурният начин за фалшифициране и купуване на вота. "Само си представете един шеф на предприятие как ще нареди на хората си да гласуват електронно и ще прибере парите за това", посочи Волен Сидеров.

И атакисти, и социалисти в хор обвиниха Плевнелиев, че няма морално право да говори за избори, тъй като самият той бил избран с измама през 2011 г., когато имаше рекорден брой сгрешени протоколи и невалидни бюлетини. "Нека да направи като мен - да си свали имунитета, за да отиде да бъде разследван за пране на пари, офшорки и всякакви други далавери, за които вече има достатъчно данни в публичното пространство", заяви Сидеров, който се раздели с имунитета си едва след като стана ясно, че няма шанс да го запази.

От инициативата на президента деликатно се разграничи и вицето му Маргарита Попова вчера, като подчерта, че не може със задължителни норми, с диктат на публичната власт да се стимулира избирателна активност. Това трябвало да става чрез качествени лидери и чрез смислени програми, "които да привличат избирателите и те убедено, с ентусиазъм да тичат, да се отправят към избирателните урни и да посегнат към бюлетината, която най-много им харесва". Попова отбеляза, че пряката демокрация изглежда на пръв поглед много силен механизъм, но "тези механизми трябва да са договорени, дискутирани, консултирани и трябва да сме се съгласили по тях". Тя също намекна, че някои от предложенията изискват промени в конституцията.

Освен ГЕРБ идеите на президента приветстваха и две извънпарламентарни партии - Реформаторския блок и НДСВ. Според реформаторите така ще се намали делът на купените гласове и ще се върне доверието на избирателите в политическия процес. Бившите царисти пък отдавна водят кампания в подкрепа на задължителното гласуване.



----Изясняване----

В мотивите си към предложението Плевнелиев не посочва каква част от депутатите трябва да бъдат избирани мажоритарно. Въпросът бил принципен, уточниха от президентския пресцентър пред "Сега". През последните 25 г. у нас са прилагани два варианта на мажоритарен избор - за Велико народно събрание през 1990 г., когато 50% от депутатите влязоха по мажоритарната система с абсолютно мнозинство в два тура, и през 2009 г., когато мажоритарно с относително мнозинство в 1 тур бяха избрани 31 народни представители. Вчера предложението и мотивите към него бяха внесени официално в парламента.



----------ПРОЦЕДУРА

По закон президентът има право да инициира национален референдум, но решението се взима от парламента. В разпоредбите не е посочен срок, в който депутатите са длъжни да се произнесат по предложението. След като постъпи в деловодството на НС, то се разпределя в ресорните комисии за обсъждане, след което се гласува в пленарната зала. Според парламентарния правилник това трябва да стане в двумесечен срок, т.е. до края на март, началото на април, но този срок не е задължителен. Ако предложението бъде одобрено, до месец след обнародването му президентът трябва да определи датата на референдума. Тя не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца след обнародване на решението на НС.