Две коренно противоположни позиции на Министерството на културата по отношение на Пекинския договор за аудиовизуалните изпълнения, внесен от правителството в парламента за ратификация, предизвикаха безпокойство сред ползвателите на торент тракерите в България. Причината е в сложните формулировки, които позволяват своеволни тълкувания по въпроса ще бъдат ли преследвани хората, които теглят филми и музика от интернет или не. Ситуацията много напомня казуса с договора ACTA, предизвикал масови протести, заради които не беше ратифициран.

Пекинският договор е бил подписан на 19 декември 2012 г. от Иван Пиперков - постоянен представител на България към службата на ООН в Женева. Пиперков не беше открит от "Сега" за коментар. Миналата сряда правителството е одобрило договора и го е внесло в парламента. Пред "24 часа" експерти от ведомството, пожелали анонимност, са обяснили, че текст в документа дава основания да се преследват торент тракерите и техните ползватели. Става дума за чл. 16, който дори удря по сайта за видеосподеляне youtube.

В понеделник обаче министерството смени позицията си. В съобщение, публикувано от "Офнюз", се казва: "Договорът от Пекин не въвежда нови ограничения и забрани. В България подобен закон важи отдавна и той не се отнася за торентите или сайтовете, от които сваляме данни. В договора от Пекин се защитава предимно правото на актьорите. Изписаното до момента, че ще се закриват торент тракери, е невярно. Ратифицирането на този документ е една чиста формалност".

На друго мнение е експертът Димитър Ганчев от "Интернет общество". Според него формулировките са прекалено мъгляви, предполагат широко тълкуване и наподобяват скандалното споразумение ACTA. "Може да се създадат условия съдът да спекулира с това кои лица и в кои случаи да бъдат наказвани", коментира пред "Сега" Ганчев. По думите му собствениците на торент сайтове имат притеснения относно документа, но той ще засегне не само тях, но и телевизиите, кабелните оператори, радиа и др. "Всеки път, когато се създават подобни ограничения, се появяват предпоставки за злоупотреби от страна на властите", каза още Ганчев.

България ще е едва третата държава в света, която ще ратифицира договора от Пекин, става ясно от сайта на Световната организация за интелектуална собственост. Въпреки че е подписан от 51 държави, включително и от ЕС, за по-малко от две години той е бил ратифициран само от Сирия и Ботсвана. За да влезе в сила, трябва да бъда обнародван от 30 от подписалите го държави.



ЗАЩИТА

На 24 ноември 2011 г. съдът на ЕС в Люксембург постанови, че ползването на торенти е основно човешко право. Фирмите доставчици не могат да бъдат принуждавани да филтрират peer-to-peer трафика, защото така се нарушават правата на лично пространство и правото на хората свободно да разменят информация.