Европейската комисия въведе общ механизъм за контрол на корупцията в ЕС, като публикува вчера първия си доклад за всичките 28 държави членки. Сбъдна се желанието на последните правителства в България, които недоволстваха, че само нашата държава и Румъния са подложени на унизително наблюдение, и настояваха да се види какво е състоянието в другите държави. Напразна се оказа обаче надеждата им, че новият механизъм ще отмени действащия Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), който бе създаден специално за България и Румъния в деня на тяхното приемане в ЕС на 1 януари 2007 г.

В огласения вчера първи общ Антикорупционен доклад на ЕС се казва, че "двата механизма имат различни цели, но се използват широките знания и уроци, добити от МСП". Добавя се, че "след приключването на процедурата по МСП този доклад ще продължи да следи въпросите, отнасящи се до корупцията". Двете проблемни държави са наблюдавани по МСП заради корупцията си на високо равнище, но за България е добавено и наблюдение заради организираната й престъпност. Следващият Антикорупционен доклад ще се появи след две години, а докладите по МСП ще продължат да излизат ежегодно.

Сравнителният анализ показва, че по някои аспекти на корупцията България е настигната и надмината от други държави в ЕС. Така например според специално проучване на Евробарометър от 2013 г. 76% от европейците смятат, че корупцията е широко разпространена в тяхната държава. България надвишава този показател, защото 84% от нейните граждани имат усещане за ширеща се корупция. Но още по-лоши резултати има в Гърция (99%), Италия (97%), Литва, Испания и Чехия (95%), Хърватия (94%), Румъния (93%), Словения (91%), Португалия и Словакия (90%). Най-слабо усещане за корупция има в северните държави - Дания (75%), Финландия (64%) и Швеция (54%).

Българите обаче са "лидери" по друг показател. Докато 26% от европейците мислят, че в страната им има достатъчно успешни съдебни процеси, които възпират хората от корупционни практики, само 9% от запитаните българи определят съдебните производства за корупция като достатъчни. Бизнес средите също класират България най-високо в ЕС, защото 58% от запитаните казват, че "корупцията им е попречила да спечелят публичен търг или договор за обществена поръчка през последните три години", докато средният показател в ЕС е 32%. След България се нареждат Словакия (57%), Кипър (55%), Чехия (51%). Общо е мнението в Европа (средно 81%), че твърде близките връзки между бизнес и политика водят до корупция. Прави впечатление, че според 67% от европейците корупцията е част от бизнес културата в тяхната държава, а 56% смятат, че единственият път за успешен бизнес минава през политическите връзки.

Специалният раздел за България започва с критика към правителството на Пламен Орешарски, което "през септември 2013 г. представи програма с цел да даде приоритет на мерките, насочени срещу причините и предпоставките за корупцията, без да се посочва изрично думата корупция". Във връзка с това то следва познатата практика на своите предшественици, при които "усилията срещу корупцията по високите етажи бяха полагани само като отговор на подадени сигнали, като се подхождаше формалистично, без това да доведе до съществено подобрение от присъединяването на страната към ЕС през 2007 г. досега".

Антикорупционният доклад дава по-откровена картина от огласения преди две седмици 13-и доклад за България по МСП. Той също не посочва имена, но в дадените примери лесно се разпознават висши политици, министри, магистрати, депутати и бизнесмени. Пише за "лидер на политическа партия, получил 1 милион евро като консултант по хидроенергийни проекти, без да има квалификация на инженер" (Ахмед Доган). Напомня се за разобличената от ОЛАФ афера САПАРД, когато "заподозрените (Людмил Стойков и Марио Николов) са били дарители на президентска предизборна кампания (на Георги Първанов)", но са останали на свобода, докато "германските съучастници по същия случай бяха осъдени и лишени от свобода в страната си през 2008 г." Могат да бъдат разпознати Цветан Цветанов по повод започнало "разследване спрямо бивш министър след твърдения за масово непозволено подслушване на политици, магистрати и бизнесмени". Мирослав Найденов е осветен, защото "през април 2013 г. софийски прокурори, специализирани в областта на злоупотребите със средства на ЕС, повдигнаха обвинения срещу бивш министър на земеделието след разследване, за което се твърди, че е било забавяно от други прокурори". Волен Сидеров фигурира, защото "през юли 2013 г. след избирането на спорната фигура на един депутат за председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика Народното събрание прехвърли темата за парламентарната етика към Комисията по вероизповеданията". Като пример за недостиг на депутатска етика е напомнено срамното разобличаване на 16 народни представители през 2010 г. чрез аферата "Верту" ("инсценирано от медиите представяне, при което им е било обещано да получат безплатен мобилен телефон"). Бизнесменът Васил Божков е визиран чрез "общественото усещане, че няколко фирми доминират пазара на обществените поръчки в области като пътното строителство".

И този доклад обръща внимание на "широко разпространения силен стремеж на обществото към реформа". Това е гражданският контрапункт на неохотата, с която властите се отнасят към борбата с корупцията и организираната престъпност. Нещо повече, властите направо са посочени като покровители на организираната престъпност: "Според получените сведения организираната престъпност в България се ползва с протекции чрез корупцията в публичната администрация, съдебната система, полицията и митниците". Прехвърлянето на отговорност между полиция, следствие и съд за липсата на резултати е пресечено от Еврокомисията чрез критика към всички: "Липсата на резултати под формата на окончателни съдебни решения по дела за корупция по високите етажи се дължи на слабости в практиката и на разследващите, и на съдебните органи". В заключение Брюксел изразява скептицизъм, че положението ще се подобри: "Обстоятелството, че в практиката реално не се налагат възпиращи санкции за корупция, особено срещу висши държавни служители, увеличава предизвикателствата".

Отправени са три препоръки: първо, да се назначават честни и професионално подготвени ръководители на институциите за противодействие на корупцията; второ, да се приеме етичен кодекс на народните представители плюс ефективен механизъм за надзор, а високопоставените организатори на изборни измами да получават възпиращи наказания; трето, да се налагат ефективни наказания за корупция при обществени поръчки на национално и местно равнище.



ЩЕ СЕ ПОПРАВИМ, АМА...

В официален коментар за доклада от БСП обявиха, че са "сериозно обезпокоени" от това, че корупцията продължава да е предизвикателство за целия ЕС, и в частност за България. Те "приемат" заключението, че са необходими още усилия в борбата с корупцията, но тя била дълъг и труден процес, който освен законодателни механизми предполагал "премахването на възможността политици от високите властови етажи, включително министър-председатели, да се месят в работата на прокуратурата, да търгуват с власт и да поставят политически чадър". Като пример използват записите с Мишо Бирата и Николай Кокинов. Етичен кодекс за депутатите смятат за необходим, но по-важно било да се утвърдят спазването на закона, недопускане на политическо влияние върху съдебната система. В заключение от "Позитано" 20 обобщават, че този доклад показва защо са важни предстоящите евроизбори, които определят като "своеобразен референдум срещу корупцията" - констатациите показвали провала на дясната политика в България, но и в други страни членки.

По повод предложението на ЕК да се изработи Етичен кодекс на депутатите зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Цецка Цачева коментира, че по принцип това не е невъзможно, но ако такъв кодекс се приеме, той ще стане нормативен акт, а нормите на етиката и морала са неписани правила и трудно могат да бъдат облечени в юридическа форма. Цачева добави, че този въпрос е към управляващите, които диктуват дневния ред на Народното събрание.