"Проклета и триклета да бидеш ти, Европо, блуднице Вавилонска, кръвнице Македонска". Така пееше Руси Чанев в "Мера според мера", ама то беше преди 30 и кусур години. Днес гласът на евроскептицизма не е твърде на почит и дори се приема за лош тон. Де-де, ама не-не. Сега всичко иде оттам - хляб, нож, ценности, етика и т.н.

И чепикът оттам иде. "Брюксел обува 330 000 бедни", съобщава от първата си страница "Стандарт". "Храна, дрехи, обувки и памперси ще осигури Брюксел..." Где си, Дилбер Танасе, да запееш Walking in my Shoes или "Стяга ме еврочепикът, сакам си мойте цървули". Един Волен само риве като лъв пред Съдебната палата и бори с Чуколов алчните за нашата земя хубава - чужденците. Тъжна история.

Жално и горко се свива сърцето и от дописката в "Телеграф": "Двойна глоба от КАТ, ако не падне в съда". Това не може да са хора, дето ги пишат тия работи. Дебнат те разни слънчогледи, внезапно изскачащи от храстите, турат ти глоба на стойност седем кожи от гърбината, а ако обжалваш и не докажеш, че си невинен - двойно! - вече те штрафират 14 кожи. И после чакаш Европа да пусне някой чепик или поне памперс на аванта, инак ще ходим по бос крак и гол... таквозинка.

"Пети депутат бяга от ГЕРБ", гърми "Монитор". Голяма работа, ние пък бягаме/отлитаме от "Монитор", че ни е малко тежък научният стил.

По-лошо е, че бягат децата ни, бъдеще и надежда за страната, както казват лиричните публицисти. И вместо да ги къткаме - даваме им нови причини да избягат, преди да са навършили 4. "Матури и за 4-годишните" ("24 часа"), стресира ни някакъв човеконенавистен законопроект.

Бягането на дълги разстояния от родината е национален спорт, но има и зяпачи - "86 619 души от Североизтока гледат към чужбина" ("Преса"). Седят и гледат. "Става дума за своеобразен антирекорд", отчита вестникът. Че кое му е анти-то? Свят искат да видят хората, не само подаяния от чепици. И европамперси на млади/стари години.