Влязох в компютърния магазин, за да си купя флашка, но когато чух колко струва, се хванах за сърцето и се подпрях на тезгяха.
- Ма, какво става, какви са тия цени - попитах задъхан от възмущение, - за тия пари мога да си купя цял компютър, директен внос от НАСА!
- Цените напоследък се повишиха - сви рамене продавачът, - ако искате, отидете и на друго място, но ще видите, че цените навсякъде са по-високи.
- Добре де - не разбирах, - как може оня ден една флашка да струва петнайсет-двайсет лева, а сега да ми искате толкова пари - и като се сетих колко ми поиска, пак се хванах за сърцето, този път малко по-драматично, издадох и стон, току-виж се размекне и свали от цената.
- Онзи ден може много неща да са били различни - непреклонно обясни продавачът, с нотка на мъдрост в гласа си, - днес обаче е друго и цената е такава. Плюс това имайте предвид, че ви казвам най-ниската възможна.
Ядосах се:
- Това е безумно, за една глупава празна флашка да ми искате толкова пари!
Продавачът набръчка чело.
- Как така празна флашка?
- Ами, как... така - казах някак неопределено, не ми беше ясно какво точно не разбираше тоя, - пълна флашка ли да си купя според вас?
- Естествено, че пълна флашка, за какво ви е празна флашка? - напълно искрено ме попита той и погледът му ме накара да се почувствам като експонат в музей, обаче от тия експонати, пред които не се спират много хора.
- Чакайте малко - вдигнах ръце, сякаш за да се предпазя от идиотщината му, - искате да ми кажете, че не само цената на флашката е почти сто пъти по-висока, ами ще ми я продадете и пълна, така ли?
- Точно така - каза продавачът, - и не мога да разбера какво ви е толкова странно и какво се чудите! В крайна сметка на кой свят живеете, новини не гледате ли? Айде, ако ще купувате, да ви дам ценоразписа, ако не... - и ми посочи вратата.
- Имате ценоразпис за пълни флашки? - вече съвсем се обърках аз.
- Да, ето го - и плесна една папка на тезгяха пред мен.
Взех я и зачетох:
- "Флашпамет с разговор: народен представител - митничар", "Флашпамет с разговор: главен секретар - любовница", "Флашпамет с разговор: прокурор - съдия", "Флаш памет...", това са пълни глупости!
- Не са пълни глупости, а пълни флашки, разделени по категории, като цените са отстрани в червено.
- И хората ги купуват тия неща, така ли? - запрелиствах папката аз.
- Вие чувате ли се - засмя се той, - не просто купуват, а се късат да купуват. През ден идват при мен главни редактори, политици, висши следователи... и не са като вас само да разпитват - след което подигравателно и с фалцет ме изимитира, - това какво е, онова какво е... не, направо купуват на едро! Плюс това в момента съм пуснал суперексклузивна промоция - флашки на килограм. Тоест купувате над килограм флашки с разнообразна информация и получавате не само отстъпка от цената, ами и ключодържател-отварачка.
В този миг вратата на магазина се отвори и вътре влетя запъхтян господин.
- Бързо - каза той, - килограм и половина флашки, че в редакцията чакат да пускат новия брой за печат, а рейтингите нещо хич не изглеждат добре...
- Веднага, господине - каза продавачът и с типичната изтънченост на бакалин гребна с една лопатка в пълно с флашки чувалче, отсипа малко на око и допълни внимателно в кесията на клиента.
И тогава се замислих - на мен политически флашки не ми трябваха, но виж, за една с компромат за тъщата, директно бих ипотекирал апартамента; ако не целия, то поне хола и антрето.
Прав сте, г-н Копчев.
На другите хора тъщите им по шест апартамента им купуват, а Вашата чак до ипотека ще Ви докара!