След повече от десетгодишно обсъждане на образователни модели, стратегии и закони и изпълнението на проекти за десетки милиони от държавния и европейския бюджет, реформата в средното образование е пред спиране. Такава заявка направи министър Анелия Клисарова вчера, изправена пред протести на родители срещу отпадането на историята от последните два класа на гимназията.

Министърът гарантира, че задължителното изучаване на история остава до края на обучението, и изрази готовност да се откаже от промените в образователната структура, които предвиждат основното образование да се завършва в седми клас, а не в осми, както е сега. Гимназиалният курс трябваше да се раздели на два етапа, за да се спази конституционното изискване за задължително образование до 16-годишна възраст. Така до десети клас трябваше да се покрива общообразователният минимум, което да позволи децата да излизат с удостоверение за завършен клас и да упражняват професия. XI и XII клас пък трябваше да останат само за профилирана подготовка за кандидатстване в университет, откъдето следваше да отпаднат предмети като история, физика, химия и пр. от общата програма. Вчера обаче просветният министър внезапно изрази недоумение защо се прави това разделяне.

"Малко ми е трудно да разбера философията гимназиалният курс да се дели на две, какво получават децата в десети клас?", зачуди се Клисарова. Въпреки че това е било предмет на десетки дискусии, тя посочи, че "идеята в кой клас да се завършва основното образование трябва да се обсъжда и от широката общественост, трудно е да се определи и трябва ли гимназията да се дели на две".

Същевременно министърът обяви, че ще остави задължителното изучаване на история до края на гимназията. "Гарантирам, че история на България и български език, а по мое предложение и география, ще се учат задължително до края на учебния процес. Това е нашата национална гордост и нашето национално самосъзнание", повтори на няколко пъти Клисарова.

За програмите по история, които са работени през 2011 и 2012 г., Клисарова коментира, че се е получило "сериозно недоразумение". "Ако програмите не бяха на сайта, ще кажат, че не съм прозрачна. Когато ги покажа, съм прекалено прозрачна и започват жалби и протести", оплака се тя. Но призна, че търпи критики, защото се забавя с новия проектозакон за средното образование. "Ами бавя се, защото е труден и явно не е постигнато обществено съгласие", заключи Клисарова, без да си поставя нов срок за пускането на проекта за обществено обсъждане.

Вчера й се наложи да успокоява и че няма да има "матури" за 4-годишните покрай стратегията за учене през целия живот. В нея е записано провеждането на скрининг тестове сред най-малките, с които се преценява езиковото им развитие. Скринингът няма нищо общо с матурите, той се извършва от психолози, увери министърът.



РЕАКЦИЯ

Категорично смятам, че с българския език и българската история не трябва да се правят експерименти, те трябва да се изучават до ХII клас, коментира пред "Сега" и шефът на просветната комисия в парламента Ваня Добрева от БСП. Според нея в много отношения идеите в националната програма за средно образование са остарели и документът трябва да се актуализира. За 4 години са настъпили значими промени в образователната, демографската и икономическата ситуация в страната, които трябва адекватно да се отразят в стратегията за средно образование, посочи още Добрева.