Проблемите с липсата на кадри в здравеопазването у нас ще станат драматични до 10 г. Половината от действащите лекари дотогава ще излязат в пенсия, а повечето млади планират да се реализират в чужбина. Това показват изследване на Българския лекарски съюз за възрастовите характеристики на медиците и резултатите от допитване сред завършващите как виждат бъдещето си.

Средната възраст на лекарите у нас е 53 г. "Лекарите до 30 г. са само 5%. От 31 до 45 г. са около 25%. Близо 50% са от 46 до 60 г., които са в средата и края на своята кариера. И над 60 г. са 20%. Сумарно това означава, че лекарите, които в период от 10 г. ще напуснат здравната система, са половината. Тогава ще се усети още по-голям вакуум от специалисти, който не знам как ще се запълни, ако отсега не започне да се мисли", коментира зам.-председателят на БЛС Юлиан Йорданов. Проблемът е, че няма да има и кой да смени пенсионерите, тъй като около от 80% от току-що завършилите лекари смятат да заминат за чужбина. Това показаха резултатите от анкета сред абсолвентите медици.

Според д-р Йорданов и в прословутата здравна стратегия, която все още се обсъжда, не се отделя достатъчно място за развитие на човешкия ресурс в системата. Трябва да се оценят наличните кадри и да се определят реалните потребности в здравеопазването по региони, категории, специалности и възрастови групи, смятат в съсловната организация.

Председателят на БЛС Цветан Райчинов предупреди, че няма как с тези заплати и при тази липса на възможности за реализация да се задържат младите лекари в България. Няма и как да си внасяме от чужбина. Подуправителят на НЗОК Динчо Генев пък определи здравната стратегия като "празни приказки". "Нито едно правителство не е направило досега оценка от какви лекари има нужда страната ни по специалности, на базата на което да се правят политиките. Човек учи 6 години и след това държавата го изхвърля на улицата, защото няма система за специализация", коментира той. Лекарите смятат, че трябва да се върне старата система на специализация, която позволяваше това да става директно на работното място. "Сега трябва за 5 г. да дойдеш в София например. За това време ще си намериш работа, ще се ожениш, ще си купиш апартаментче, вместо да даваш пари за наем, и естествено, ще останеш. Иначе работиш в Харманли, идваш от време на време в университета и пак се връщаш на работното си място", разказа Юлиан Йорданов. Тази система бе унищожена в края на 90-те години и в момента, за да специализира лекарят, трябва да живее в университетски или по-голям град.

В последните години най-вече заради добрите условия за специализация български лекари емигрират основно към Германия. Над 40% отиват там, докато преди това Великобритания е била най-предпочитана. По-добрите възможности за специализация навън, където се плащат добри заплати, а и има мерки за подкрепа на другите членове на семейството, както и за покриване на битови нужди, са обърнали и възрастовата структура на лекарите емигранти. В последните две години повечето, които заминават, са без специалност и до 35 г. Освен традиционните специалисти по хирургия, анестезиология и гинекология, вече навън заминават и по образна диагностика, онкология, психиатрия и офтамология.