|
| *** |
- Как си, драги, как вървят нещата?
Той се оглежда на всички страни, приближава плътно до мен и шепнешком ме пита:
- Можеш ли да пазиш тайна?
Замислих се. Може и да можех. Но можех и да се огъна в даден момент, да се пречупя. Днес всички воюват с монополите у нас. И ако, например, ми възложат да върша подривна работа срещу някой от монополите, а после същите тези монополи ме хванеха и ме разпитваха - сигурно щях да рухна. Но сега нямах такива проблеми. Казах му:
- Разбира се, че мога да пазя тайна, разчитай на мен.
Той пак се огледа и ми довери:
- Добре съм. Много съм си добре. Ама на никого не го казвай.
Огледах се и аз.
- А защо това да е тайна? Какво толкова трябва да крием?
Той заклати глава.
- Нищо не разбираш! Не можеш да излезеш на площада и на висок глас да речеш: Ей, хора, всички там, да знаете, че аз се чувствам много добре!
Нещо не схванах.
- Ма защо да не го кажеш, нали всеки иска да е добре!
Приятелят ми категорично не се съгласи с мене.
- Ти луд ли си! Как ще признаваш такива неща! Не виждаш ли, че никой не иска да си добре! Всичко така е направено, че да се чувстваш кофти, да си смачкан и да ти е зле.
Спря тирадата си, огледа се внимателно на всички страни и ме запита:
- Можеш ли да ми кажеш първите трима, които искат да се чувстваш добре?
- Жена ми!
Приятелят ми махна с ръка:
- Тя няма избор, прави го по условие. Аз те питам за друго, за по-високо, на държавно ниво. Кой?
Ставаше все по-трудно да говориш с приятелите си на улицата.
- Правителството - рекох - се грижи за това всички ние да сме добре.
- Ти сериозни ли ги мислиш тези неща?
- Разбира се - казах, - така като се огледам, никой освен правителството в държавата ни не полага грижи за нас.
- Глупости на търкалета! - категорично отсече приятелят ми. - Къде е тази грижа? Я си бръкни в джоба? Или ми кажи колко си здрав - можеш ли да отидеш и да се лекуваш? Ами...
- Това - рекох му - е доста безумно! Когато всички се жалваме и преструваме на нещо друго, а не сме това, което сме - все ни сочат за кофти пример. Във всички класации сме деветдесетата дупка на европейския кавал! Не може така!
- Хайде, бе! Не можело така! Само богати и задоволени хора трябва да признават, че са добре! А не прошляци като нас. Ние сме зле и отвсякъде са ни обрулили, ама не падаме по гръб - страдаме, че не водим световните класации, че все нас ни сочат с пръст за лош пример! Помисли и ще видиш, че аз съм прав, а ти бъркаш желаното и мечтите с реалност и действителност!
Попитах го:
- Че кой се интересува жив ли съм, или не съм? Отдавна за нищо не ставам!
Приятелят ми продължи шепнешком:
- Не говори глупости. Ти си човек, от когото могат да изтръскат още стотинки и да ти ги вземат. Ти можеш да гласуваш и да подкрепиш или да съсипеш някаква партия или кауза. Да не говорим за здравеопазването, за пенсионното, за монополите и всички други изедници, дето клечат и чакат. Ти си много важен като човек и за това никога не признавай, че си добре. Иначе няма да те оставят на мира!
- Брей! - рекох му. - Никога не съм се замислял за това! Значи колкото съм по-добре, толкова по-зле ще съм, така ли?
Приятелят ми се отпусна:
- Най-после схвана! Никога не признавай истината. Дори да се вижда какво ти е - не казвай. Не коментирай никакви теми. Дори когато говориш за футбола или за времето навън - внимателската! За да оцелееш днеска, никой не бива да знае, че си здрав, прав и щастлив.
Продължих:
- А за да съм добре, трябва да казвам, че съм много зле, така ли?
Приятелят ми ме потупа по гърба:
- Браво! Най-после схвана - всички, които са отгоре ни, искат да направят хората не по-добри, а по-лоши! Ела да изпием по една чаша отсреща. Имаш ли пари да почерпиш?
Погледнах го в очите и шепнешком го попитах:
- А ти можеш ли да пазиш тайна?