|
| *** |
- Кажете - произнесе тя с добре отработен леден тон.
Човекът се изкашля и проговори на свой ред:
- Искам да заведа дело за дискриминация и произлезлите от нея дълбоки морални щети и душевни терзания.
- И какъв е поводът за упражнената върху вас дискриминация?
- Вижте сега - аз съм сто процента импотентен. От години съм безвъзвратно дисфункционален в полово отношение. Което е отбелязано по надлежния ред в здравния ми картон, който прилагам за сведение. Страданието ми, естествено, не пречи на никого освен на жена ми, разбира се. Справям се някак. Но проблемът е, че държавата ме дискриминира. Аз дори съм председател на Съюза на импотентите в България.
- Хъм. И как точно сте дискриминиран?
- Собствено, не само мен конкретно. А всички такива инвалиди.
- И как точно?
- Ами с ефективното си бездействие.
- Кога? В какво се състои то?
- Винаги, когато минавам по Южната дъга и Северната тангента на Околовръстното шосе. Там не се предприемат никакви мерки срещу проститутките. Те предлагат услуги, от които не мога да се възползвам по здравословни причини. Което предизвиква у мен томление, тъга, депресия и склонност към занимания с поезия.
- Това е сериозно наистина, но точно какво искате?
- Желая да осъдя държавата за дискриминация и тормоз. Искам равен достъп - както има рампи за трудноподвижни, така искам или да ми осигурят работещ хаспел, с извинение, или да разкарат тая тлетворна сган от републиканската пътна мрежа и общинските терени!
- Какво общо има държавата? - искрено се учуди тя. - Проститутките не са част от обществения сектор. Тяхната дейност си е гражданска проява на стопанска активност. Разкриват се работни места и се отпушва психо-социално напрежение.
- Съгласен съм с вас, госпожо. Но от друга страна именно аз и такива като мен не могат да изпуснат вентила и да освободят напрежението. По този начин ни поставят в неравностойно положение.
- Хъм. Интересен казус. За това, че не можете да ползвате услуги на проститутки, да съдите държавата?
Човекът срещу нея подскочи и изригна:
- Именно! Щом държавата допуска на територията си услуга, която не мога да ползвам, тя ме поставя в неравностойно положение и специфична невъзможност!
- Да, но никой не ви задължава да минавате по Околовръстното шосе.
- Не ме задължава, но искам. Каква юристка сте, чудя се!
- Тезата ви е трудно защитима - отвърна Шушонкова и след кратка пауза добави: - ...Но призванието ми като юрист е да помагам на обезправените и да защитавам слабите от силните мира сего - адвокат Шушонкова също секретираше поезия в тежки минути, но за нея не прибираше хонорари. - Ще изложим в исковата молба причините на чувството за дискриминация. Да оформим сега договора за адвокатска помощ. Такааа! Име, фамилия, адрес... Таксата е толкова и толкова!
Гражданинът брои парите. Шушонкова натрака жалбата на компютъра, онзи я подписа и си тръгна доволен. А Шушонкова изобщо не се съмняваше, че след два дни вестниците ще гръмнат, че затварят завинаги Околовръстното шосе в София по жалба на Съюза на импотентните в България.
