В края на януари фискалният резерв стига рекордните 6.6 млрд. лв., показва редовната месечна статистика на Министерството на финансите. Рекордът обаче не се дължи на повишени приходи или намалени разходи, а на факта, че за първи път като съставна част на резерва се включват сумите, които Европейската комисия трябва да възстанови в бюджета по платени авансово европрограми. Към края на януари България чака от Брюксел близо 2.26 милиарда лева за финансиране на оперативните програми и на общата селскостопанска политика.

Включването на заявените за възстановяване суми от ЕС във фискалния резерв се прави в изпълнение на новия Закон за публичните финанси, който влезе в сила от тази година. Новата методика обаче отваря вратичка на изпълнителната власт да изпълни по-лесно заложения минимум за размера на резерва в края на годината. Минималният фискален резерв в края на 2014 г. трябва да е 4.5 млрд. лв., както и досега. Неговият лимит не бе променен със закона за бюджета въпреки включването в обхвата на фискалния резерв на авансово платените пари по европрограмите. Така на практика правителството ще може в края на декември да си позволи по-големи плащания от резерва в сравнение с досега. От данните на финансовото министерство става ясно, че в края на януари заявените за възстановяване суми от Държавен фонд "Земеделие" възлизат на 1.5 млрд. лв., други 736.2 млн. се чакат по оперативните програми. Натрупването на такива големи суми е и заради замразяването на плащанията от бюджета на ЕС към всички страни членки в края на 2013-а заради дефицит. Без тези средства размерът на фискалния резерв към края на януари е на ниво от 4.37 млрд. лв.

Финансовото министерство и НСИ междувременно обявиха и данни за изпълнението на бюджета за януари. Според НСИ дефицитът в сектор "Централно държавно управление" (без включени данни за социалноосигурителните фондове и бюджетите на общините) само за един месец е достигнал 559 млн. лв. НСИ за пръв път предоставя такива месечни данни, досега статистиката бе годишна. Сравнението с данните на финансовото министерство показва, че това надхвърля чувствително дефицита по държавния бюджет, който възлиза на 253 млн. лв. Разликата идва от резултатите за януари на държавните болници и отделни държавни предприятия като НКЖИ и БДЖ "Пътнически превози", които се отчитат от статистиката, но не са включени в консолидираната фискална програма на МФ. Има и друга разлика - НСИ отчита приходите и разходите на начислена основа, тоест не чака те реално да бъдат извършени.

Именно данните на НСИ за държавния дефицит и дълга обаче се ползват за целите на фискалния контрол в ЕС, поясниха експерти. НСИ е длъжна да отчете пред Евростат данни за държавния дефицит и дълга на два пъти през годината - през април и през октомври.



ПРИХОДИ

За първия месец на годината приходите по консолидираната фискална програма (с бюджетите на социалноосигурителните фондове, общините и европейските средства) възлизат на 2.07 млрд. лв. Това е с 280 млн. лв. повече спрямо януари 2013 година. Част от ръста обаче се дължи на променените срокове за внасяне на корпоративния данък на тримесечна основа, което отложи част от постъпленията за 2013 г. Постъпленията от ДДС са 652.2 млн. лв., или 7.9% от планираното за годината при 7.5% изпълнение през януари 2013 г. При акцизите картината на годишна база също е малко по-добра - 7.8% изпълнение при 6.6% през януари 2013 г. И при двете пера обаче изпълнението е по-ниско като процент спрямо януари 2012 г., когато бюджетът бе изпълнен и не се наложи актуализация.