|
| *** |
- От какво? - запитахме най-коректно ние.
- От всичко! - най-конкретно ни отговориха политиците.
Имало едни изкривявания по места, видели били тесноти в ширпотребата, забелязали и големи неправди около нас. И решили дружно да подадат ръка на народа си, да му помогнат и да го спасят.
- Ма ние - рекохме в един глас - никак не искаме да бъдем спасявани! И то точно от вас. Няма нужда да ни спасявате!
Както винаги политиците не се съгласиха. Рекоха ни:
- Първо - имате голяма нужда да ви спасим, само че още не го знаете. Второ - точно ние ще ви спасим и никой друг!
Вдигнахме ръце - с политиците у нас трудно се излиза на глава. Те винаги могат да ни надприказват, все знаят повече, пък и обикновено правеха това, което са решили. Със или без нас.
- Казвайте - рекоха политиците - от какво толкова имате нужда!
Огледахме се много внимателно и им рекохме, че вече са много стари политическите ни дрехи. Станали бяха на парцали, с много кръпки, висяха ни като на дрипаво плашило.
- Ще ви скроим нови политически дрехи - веднага обещаха политиците.
- Друго - рекохме им ние, - много сме дезориентирани. Вече трудно различаваме кое е бяло, кое не е черно, сивото бая ни затиска от всички страни и нищо цветно не виждаме пред нас.
Политиците закимаха с големите си глави:
- Ще ви ориентираме. Ще направим всичко възможно да започнете да различавате левия си крак от десния, да виждате светлините на светофара и да чувате по-ясно какво ви говорим. Това със сигурност ще го изпълним, защото и ние взехме да се оплитаме. Друго?
Признахме си, че вечер си лягаме гладни, а сутрин се събуждаме с главоболие. И че колкото и да се завиваме и обличаме - все ни духа, все ни е студено, а джобовете ни са пробити и както и да ги кърпим, парите ни изтичат неудържимо през тях.
- Ами - рекоха политиците - трябва сами да се топлите. Краката ще сгреете, като марширувате повече. За да си стоплите ръцете - духайте. С дрехите ще видим как е положението, че текстилът е кът.
- Колкото до парите, трябва да знаете, че ние направихме всичко възможно парите да са най-правилно разпределени - те на никого не достигат.
Видяхме, че каквото и да речем на политиците ни, те все ни затапваха. Събрахме се на кратък граждански съвет, а после се върнахме и заявихме:
- Искаме свобода! Пълна, безусловна и окончателна свобода.
Политиците веднага ни отговориха:
- Че нали всички ние за това работим денонощно! Глава не вдигаме, без мускули останахме - само и само да има свобода за всички.
И продължиха:
- Ама пълна, безусловна и окончателна свобода трудно се постига. Затова сме решили на първо време на всеки да дадем по един малък пакет свобода. В него има свободни медии, правилно правосъдие, достатъчно здравеопазване. Добавили сме уважение, почит и щастие. Има от всичко по малко, но пакетите са пълни догоре, така да знаете.
И ни казаха:
- Трябва да се наредите на опашка, ще даваме по пакетче свобода на всеки по списък срещу документ за самоличност и подпис. Няма да се бутате, свобода ще има за всички, погрижили сме се за всичко!
Веднага се наредихме на стройни опашки и зачакахме реда си, за да получим по един малък пакет дажба свобода.
Раздаването вървеше тегаво, мнозина се бутаха напред, някой се опитваха да получат повече от един пакет от свободата. Един от нашите не издържа, излезе от опашката и искрено помоли политиците, които стояха и раздаваха свободата:
- Вижте, господа, явно е, че няма да има за цялата опашка. Моля ви, направете нещо!
Политиците реагираха светкавично:
- Истина е, че няма да има за всички! Затова ще даваме пакетите със свободата през един! Другото ще го оправим после...
Така и направиха.