Дълговете на българския бизнес продължават да растат. Фирмите постепенно се обезкървяват и по-голяма част от тях вече са декапитализирани. Задълженията им са с 61% по-големи от собствения им капитал и с 50% над дълготрайните им материални активи. Почти всяка фирма дължи или й дължат пари, а ефектът е лавинообразен. Това са само част от изводите от представен вчера анализ на Българската стопанска камара (БСК) за междуфирмените задължения към 1 януари 2013 г.

Срещу всеки 1 лев собствен капитал фирмите са имали 1.61 лева задължения. При малките и средни фирми задълженията са достигнали 59 лева на всеки 100 лева продажби. Дълговете са основно към банки, партньори и доставчици. Задълженията към персонала са само 2% от целия корпоративен дълг през 2012 г., който е бил около 168 млрд. лв. Това е с 3.4% повече спрямо предходната година, като най-големи - 113 млрд. лв., са задълженията между отделните фирми. Най-драматична е ситуацията в секторите на търговията, енергетиката и бизнеса с недвижими имоти, където задълженията са най-големи. С топящи се борчове са могли да се похвалят в металургията, добива и машиностроенето.

"Самият обем на дълговете не е толкова важен. Колкото повече работи икономиката, толкова повече растат и те. Важно е да не растат просрочените задължения и фирмите да генерират достатъчно приходи, за да ги погасяват навреме", обясни зам.-председателят на БСК Камен Колев. Според експертите голяма вина за междуфирмената задлъжнялост имат държавата и общините, които продължават да бавят част от плащанията към фирмите. В резултат от това и самите те се задъхват при покриването на сметките си.

"Произвежда се продукция, изпраща се, но няма плащане в определения срок, което бави другите разплащания на фирмите", каза Колев. Към края на 2012 г. бизнесът е чакал от държавата и общините 2.6 млрд. лева. От общите задължения на държавата и общините 1.8 млрд. лв. са били от невъзстановени данъци в т.ч. ДДС и акцизи. Просрочените суми на централната и местната власт към края на 2012 г. са били 284 млн. лв. "Достатъчно е държавата да изплаща задълженията си към бизнеса и всичко ще се оправи с няколкостотин милиона", обобщи Колев. През декември миналата година например държавата погаси 540 млн. лв. от общо 780 млн. лв. задължения към фирмите за ДДС. 240 млн. лв. отчетен ДДС останаха неизплатени заради текущи проверки и ревизии. Колев коментира, че това е било положителен жест към бизнеса, който на свой ред погасил част от данъчните си задължения.

Според експертите фирмите вече предпочитат краткосрочните кредити, което означава, че част от тях не гледат към дългосрочното инвестиране. "Банките, опарили се от големия процент лоши кредити, вече са по-внимателни, а и фирмите от своя страна също не са толкова активни в търсенето на дългосрочни заеми", обясни Колев. Прогнозата на БСК е, че в данните за 2013 г. ще има намаление на задълженията заради постепенното излизане от кризата и значителното увеличение на износа към ЕС и др. Задържаща роля от друга страна ще има ръстът на фалитите, бавните процедури по несъстоятелност и високото ниво на необслужваните кредити.



ВЪЗДУХ

"Данъчна ваканция" за фирмите, които имат просрочени задължения от държавата и общината, предлага стопанската камара. Идеята е, когато държавата не се разплаща в срок към дружествата, те също да могат да разсрочват задълженията си към нея и към местната власт. "Предложението ни не е ново, а от преди няколко години, когато задълженията на държавата и общините към бизнеса бяха още по-големи", обясни Камен Колев. И допълни, че не са обсъждани конкретни срокове и задължения, които бизнесът да плаща разсрочено.



МЕРКИ

Пакет от мерки, които да доведат до стабилизиране на ситуацията, предлагат от БСК. Една от тях е данъчните да публикуват месечни данни за ДДС, които държавата дължи на фирмите. "Данъкът се дължи всеки месец и няма гаранция, че няма да нарасне. Затова смятаме, че НАП трябва да направи това и то да е видно за всички, а не за да може ДДС да се ползва за запълване на бюджетни дупки", каза Камен Колев.