Въпреки клетвите на енергийния министър Драгомир Стойнев, че няма да допусне увеличение на тока, поскъпването на електроенергията става все по-неизбежно. Вчера Националната електрическа компания (НЕК) поиска рязко повишение на цената, по която доставя ток на електроразпределителните предприятия (ЕРП) - с безпрецедентните 150%. Тя предлага енергийният регулатор ДКЕВР да одобри скок на цената на услугата "обществена доставка" от 1.32 лв. за мегаватчас сега на 3.31 лв. от 1 юли. В края на миналия месец ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" също настояха за промени в крайните цени на тока с между 7 и 9%.

Не е ясно как точно това би се отразило на цената за крайния потребител, в която има и доста други компоненти. Ясно е обаче, че времето на управляващите за демагогска употреба на енергийните цени вече изтича. Досегашните 3 намаления, които правителствата на Бойко Борисов и Пламен Орешарски изискаха, а уж независимата ДКЕВР наложи през миналата година, очевидно са изстискали до краен предел резервите на фирмите от енергийната верига. В резултат на ценовата преса компании като НЕК натрупаха рекордни задължения и загуби. Според бившия министър на икономиката Делян Добрев НЕК вече има около 2 млрд. лв. дългове и се очаква да приключи 2013 г. с 400 млн. лева загуба. Дори печалбата на АЕЦ "Козлодуй" спадна драстично - през 2013 г. тя е със 74% по-ниска от 2012 г.

В искането си до ДКЕВР от НЕК обясняват, че "цената на електроенергията, по която дружеството в качеството му на обществен доставчик продава на крайните снабдители и електроразпределителните дружества, е функция от количествата разполагаемост за производство на електрическа енергия от производителите за регулирания пазар (т.нар. квоти) и техните регулирани цени, определяни от ДКЕВР". Пред "Сега" от компанията отказаха повече разяснения защо се налага огромното увеличение.

От ЕРП-тата също се въздържат от обяснения по ценовата тема. EVN коментира, че се надяват да се "възстанови балансът в енергийната система" и да се коригират проблемите, получили се от решенията на енергийния регулатор. От компанията смятат, че ако ДКЕВР одобри по-високата тарифа, това не означава непременно поскъпване за бита и за малкия бизнес, защото може да се преразпредели по-адекватно тежестта на цените по веригата производители-пренос-обществен доставчик-крайни снабдители.

От производителите на ток засега само АЕЦ "Козлодуй" обяви, че няма да иска промяна на тарифите. Останалите компании тепърва ще представят предложенията си в ДКЕВР.

Вълната от искания за по-високи тарифи идва на фона на продължаващи уверения на ресорния министър Драгомир Стойнев и на други политици от БСП, че токът няма да поскъпва. Още е рано да се правят прогнози какво ще се случи, защото предстоят обществени обсъждания и ДКЕВР ще вземе решенията си за цените от 1 юли през юни.

Заявките за поскъпване не са изненада за експертите в бранша. Според Валентин Терзийски от Асоциацията на топлофикационните дружества задържането на цените няма как да продължи. "Субективно определените цени на тока от ДКЕВР предпоставят искания за увеличение, защото фирмите трябва да могат да си покриват разходите", заяви Терзийски за "Сега".

Вчера зам. -председателят на БСК Камен Колев напомни, че не бива да се прави социална политика чрез цените. "Има си други министерства, други програми", заяви той. БСК от години критикува кръстосаното субсидиране в енергетиката - токът за битовите абонати се поддържа относително евтин за сметка на високите тарифи за бизнеса. Колев цитира данни на Евростат, според които цената на електроенергията за фирмите в България, отнесена към покупателната способност, е много висока. Според него цените на свободния пазар у нас са сред най-високите в Европа. "Ако в Германия цената е 100 единици, у нас е 108 единици", обясни експертът. Изводът е, че държавата прехвърля тежестта върху бизнеса, който губи конкурентоспособност. "Освен това поддържането на изкуствено ниски цени за бита не мотивира домакинствата да пестят ток, затова и мерките за опазването на околната среда също са под въпрос", твърди Колев.

От БСК коментират също, че непазарното ценообразуване в енергетиката е една от причините за ръста на задълженията на бизнеса в България. През 2012 г. междуфирмената задлъжнялост се е увеличила най-много в енергетиката и търговията, като един от главните виновници за този резултат е НЕК.