- Бъркаш! Има изход. Нас ще ни спаси барон Мюнхаузен! Той знае как, има силата и възможностите да го направи. Само той и никой друг е нашият спасител!

Това рече приятелят ми, когато рекохме, че за нас няма никакъв изход в този живот и в тази държава. Още тогава трябваше да се досетим, че той изкука напълно, а ние сме загубили един свестен човек.

На пръв поглед той е един нормален човек, съвсем като нас. Изперква само когато подхванем разговор за живота и реда в държавата ни.

Когато за първи път каза, че барон Мюнхаузен е спасителят ни, много се смяхме. Ама той не спря, а тайфата ни постепенно се разпадна. Един по един приятелите ни намираха много важни причини да не идват на редовните ни срещи в парка, а аз останах от малкото хора, които поддържат връзка с кукувица.

При него нещата се развиха, задълбочиха и вече имаха ежедневно присъствие. За всеки проблем той бе намерил някой измислен герой, който можеше да вкара ред в нещата. Приятелят ми свободно се позоваваше и на всякакви исторически личности и вярваше, че те щели да ни изслушат, да ни обърнат внимание и да ни подадат приятелска ръка.

Викам му:

- Гледай, затъваме все повече и повече! И няма никакво спасение.

Той веднага реагира.

- Аладин и вълшебната лампа са посоката, в която трябва да мислим.

- А някой друг?

Той врътна глава:

- Всяко друго решение е нереално.

Каквото и да кажа, той ми се хили насреща:

- Не разбираш ли, че всички са заровили глави в пясъка и чакат спасителя - да дойде на бял кон или поне качен на последния клас брониран мерцедес и да ги изведе по пътя към щастие и берекет.

И още:

- Идват нови месии, кълнат се, че заради нас сън не спят, живота си залагат, а освен живота и парите си щели да ни дадат. Познато ли ти е?

- Е, и какво от това? - запитах го. - Такива измамници под път и над път.

- Не разбираш - рече приятелят ми, - това не са реални хора. Те са измислени, поръсени с пудра и много, ама много празни приказки. Те са еднодневки - политически и всякакви еднодневки. Днес ги има, утре отлитат, а на тяхно място други се явяват. Реални са лъжите им и белите, които правят, но те - не.

- Чакай! - спрях го аз. - Не ми казвай, че героите от приказките са по-реални.

- Много по-реални са! За тях дори децата знаят, че вършат добрини. Има ли някой, който би оспорил силата на Марко Кралевити или качествата на Триглавата ламя? Ами постиженията на джедаите срещу Дарт Вейдър или на Ловеца и Червената шапчица срещу лошия Вълк? Издържали са проверката на времето, от столетия се говори за тях. Хората не подлагат на съмнение качествата им. И затова съм сигурен, че ако нещо е реално днес, това са те. За разлика от нашите политически еднодневки, които едва избутват по един сезон и отлитат в небитието.

- Вземи мерки - посъветвах го, - не можеш за продължаваш така. Знам, че лекарствата са скъпи, но все ще измислим нещо. Ние сме затънали до ушите, а ти си седнал да ми говориш за феи и самодиви!

Той се ухили:

- Както е казал Конфуций: положението с нищо не е по-различно от всеки друг път, пак сме целите в лайна.

- Нямаш и капка уважение! Днес никой не може да ни помогне на нас!

Приятелят ми много се разтревожи:

- Така говориш... като болен човек! Не може да не вярваш, че спасение има! Добре ли си със здравето?

- Ти - рекох му - напълно си изкукуригал. Не виждаш ли, че животът ни се скапа напълно, отиваме на кино. Демокрацията е под въпрос, а републиката е в опасност!

Той мигом реагира:

- Щом републиката е в такава опасност, можем да разчитаме на помощ от джедаите! И не ми казвай, че някой друг може да свърши тяхната работа по-добре.

Предадох се:

- По-добри от джедаите няма!

Приятелят ми светна:

- Казвах ти аз! Силата е с тях!