Размерът на световния дълг се е повишил с повече от 40 на сто и надхвърля 100 трилиона долара от началото на финансовата криза насам, сочат данни на Банката за международни разплащания, цитирани от агенция "Блумбърг". Това се дължи на мерките, които правителствата предприемат, за да изведат икономиките на страните си от рецесията, както и на факта, че компаниите се възползваха от рекордно ниските лихвени нива. За сравнение, световният БВП през 2013 г. е възлизал на 87.18 трилиона долара.

От средата на 2007 г. до средата на 2013 г. задълженията на правителствата и частните организации са се увеличили с 30 трилиона долара - от 70 трилиона до 100 трилиона долара. Този скок е придружен със спад в стойността на капитализацията на компаниите с 3.86 трилиона долара до 53.8 трилиона долара според данни на Банката за международни разплащания, която е базирана в швейцарския град Базел. Основни емитенти на облигации са били държавни институции, показват данни, разпространени от институцията. "Заради значителното увеличаване на държавните разходи в последните години правителствата (включително централните, щатските и местните власти) са най-големите емитенти на дълг", обясняват анализаторът Бранимир Груич и икономистът Андреас Шримф от Банката за международни разплащания. Например емитираните държавни дългови инструменти от САЩ са нараснали от 4.5 трилиона до 12 трилиона долара в периода между 2007 и 2013 г. За този период продадените дългови инструменти на частни компании в глобален мащаб надхвърлят 21 трилиона долара.

По данни на Международния валутен фонд недостигът на средства в хазните на страните от Г7, като се изключат разходите по плащанията на лихви, е намалял от 5.1% от техния БВП през 2010 г. до 1.2% през тази година. Въпреки това те трупат дългове. От своя страна инвеститорите не санкционират по никакъв начин големите развити икономики като САЩ, Великобритания, Япония и Франция за голямата им задлъжнялост.