За Лясковец мислехме да не споменаваме, понеже там си е обичайната картина подир трагедия - журналистите лешояди, както винаги, дърпат за ръкава живите близки, човкат трупно месо и се уригват на умалителни имена. Кой знае защо, в българската журналистика това се счита за проява на съпричастност. То е долу-горе като да бършеш сълзите на опечалените с шкурка. Но решихме да обърнем внимание на една дреболия - по всички вестници стрелецът от Лясковец е наричан "луд", "откачен", "мръднал", "психясал", а в "Телеграф" дори има такъв коментар: "Да се чудим, майката или синът е по-луд. Второ поколение психар". Като оставим настрана етичния аспект, има една подробност - нито стрелецът, нито майка му имат диагнози. А дори да имат - не са виновни психично болните за това, че здравите (включително журнальорите) не си вършат работата свястно.

Не даваме акъл, споделяме мнения и впечатления. И вече се чувстваме като един ББ, както го описва опонентът му Местан: "Самотата му тежи" ("24 часа"). Говорим за политическа и интелектуална самота. За биологическото единачество ("едни женски гащи няма в спалнята ми") не говорим.

Въобще журналистиката ни е малко нещо като третото око на телето Бойчо, за което пишат "Телеграф" и "24 часа". В монтанско село се родило "теле с три очи", съобщават уверено двата вестника. И пак всичко е вярно с малки изключения (както за Киркор всичко било вярно, само дето не бил спечелил от тотото, ами му откраднали колелото). Приложен е и доказателствен материал - снимки с такова качество, при което "третото око" изглежда приблизително като петно на Роршах. Та може и да е око, обаче по описанието на "Телеграф" - "Има клепач и закърняла зеница на темето"; в "Часовете" чак в зеницата не бъркат, но уточняват: "животното не вижда с третото око". Ветеринар с висок наукоподобен наратив пък обяснил: "причината може да е във видоизменение на гените или недоимъчно хранене на майката"...

Ох, айде. Прелитащият притваря нечетен и недоимъчен брой клепачи. Не щото ги има три, а защото ви смига.