- Е, какво - обади се Дядев, - май че, общо взето... всичко е в ред, а?

- Ами аз? - прозвуча ненадейно креслив, възбуден глас.

Всички се обърнаха. В ъгъла до папагала стоеше разстроеният Полесов. Сълзи напираха през черните му мигли. Всички много се засрамиха. Изведнъж се сетиха, че пият водката на Полесов и че той изобщо е един от главните организатори на старгородския клон на „Меча и ралото".

- Виктор Михайлович! - завайкаха се. - Гълъбче! Мили! Как не ви е срам! Защо сте се скрили в ъгъла? Веднага елате тук!

Полесов се приближи. Страдаше. Не очакваше от своите другари по линията на „Меча и ралото" такова жестокосърдечие. Елена Станиславовна не изтрая. Стана и целуна шлосера-аристократ по изцапаното му със сажди чело.

- Г-да, а нима не може Виктор Михайлович да бъде достоен окръжен училищен инспектор?

- Е, Виктор Михайлович? - попита губернаторът. - Искате ли да бъдете училищен инспектор?

- Но, разбира се, той ще бъде прекрасен, хуманен инспектор! - обади се кметът, който лапаше гъби и се мръщеше.

- Ами Распо-опов? - проточи засегнатият Виктор Михайлович. - Нали вие вече назначихте Распопов?

- Да, всъщност къде да турим Распопов?

- Пожарен командир, а?...

- Пожарен командир! - тутакси се завълнува Виктор Михайлович.

Пред него в миг изникнаха пожарни коли, замятаха се огнени езици; той чу тръби и барабанен бой; засвяткаха секири, зашариха факли, земята се разтвори и черни дракони го понесоха към пожара, обхванал градския театър.

- Пожарен командир ли? Аз искам да бъда пожарен командир!

- Е, чудесно! Поздравявам ви. От този момент вие сте пожарен командир.

- За процъфтяването на пожарната команда! - каза иронично председателят на борсовия комитет.

Всички се нахвърлиха върху Кислярски:

- Винаги сте били ляв! Знаем ви!

- Господа, какъв ляв съм аз?

- Знаем, знаем!... Всички евреи са леви.

- Ляв, ляв, не крийте! Нощем ви се присънва Милюков!

- Кадет [конституционни демократи]! Кадет сте вие!

- Кадетите продадоха Финландия - измуча Чарушников, - пари от японците вземаха! С млади момчета мърсуваха.

Кислярски не можа да понесе потока от неоснователни обвинения. Бледен, с искрящи очички, председателят на борсовия комитет се вкопчи в облегалото на стола и каза със звънтящ глас:

- Винаги съм бил октябрист [дясно-либерална партия] и такъв ще си остана.

Започнаха да се осведомяват кой на коя партия съчувствува.

- Преди всичко, г-да, демокрацията - каза Чарушников. - Нашето градско самоуправление трябва да бъде демократично. Но без кадетчета. Доста бели ни направиха те през 17-та година!

- Надявам се, че между нас няма от така наречените социалдемократи? - ехидно се заинтересува губернаторът.

По-леви от октябристите, представлявани на заседанието от Кислярски, нямаше. Чарушников се обяви за „център". В крайния десен фланг стоеше пожарният командир. Той бе толкова десен, че дори не знаеше към коя партия принадлежи.

Заговориха за война.

- Ако не днес, то утре - каза Дядев. Съветвам ви да се запасите с това-онова, докато не е късно.

- Така ли мислите? - разтревожи се Кислярски.

- А вие как смятате? Мислите ли, че през време на войната ще може да си набавите нещо? Брашното веднага ще изчезне от пазара! Сребърните монетки - вдън земя. Ще се появят хартийки всякакви, пощенски марки, които ще вървят наравно, и какви ли не още работи.

- Войната е въпрос вече решен.

- Вие правете, както си знаете - каза Дядев, - но аз ще хвърля всичките си свободни средства за предмети от първа необходимост.

Полесов се усмихна.

- Как ще воюват болшевиките? С какво? С какво ще воюват? Със стари пушки ли? Ами въздушният флот? Един виден комунист ми казваше, че те имали - е, как мислите, колко аероплана?

- Около двеста парчета!

- Двеста? Не двеста, а тридесет и два! А Франция има осемдесет хиляди бойни самолета.

Разотидоха се след полунощ.

- Да-а... Болшевиките ни докараха до безизходно положение.

Губернаторът тръгна да изпраща кмета. Двамата вървяха прекалено бавно.

- Губернатор! - говореше Чарушников. - Какъв губернатор си ти, когато не си генерал?

- Ще бъда цивилен генерал, а ти завиждаш ли ми, а? Когато поискам, ще те хвърля в затвора. Има да седи-иш там.

- В затвора не можеш да ме хвърлиш. Аз съм избран, гласувано ми е доверие.

- За един избран двама неизбрани дават.

- Мо-оля, не позволявам такива шеги с мене! - изведнъж изкрещя гръмогласно Чарушников.

- Защо крещиш, глупако? - запита го губернаторът. - В милицията ли искаш да спиш?

- В милицията няма да спя - отвърна кметът, - аз съм съветски служител...

На небето искреше звезда. Нощта бе вълшебна. По Втора Съветска спорът между губернатора и кмета продължаваше.