Искането на кандидат-купувача на БТК "Вива венчърс" да получи отделно пари за управлението на телекома е действително и е обект на преписки между ведомствата, с част от които "Сега" разполага. Информациите за това искане бяха опровергани в сряда пред "Mediapool" от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация (АП) Апостол Апостолов.

"Вива венчърс", както впрочем и отпадналият от надпреварата консорциум между "Тюрк телеком" и "КОЧ холдинг", са поискали различни суми за управление. Това е коментирано в становището на БТК, подписано от нейния главен изпълнителен директор Бойко Димитрачков.

В становището обаче се оспорват по-скоро начинът на разпределение на тези средства по години, липсата на методика, по която трябва да се изчислят, и особено кой трябва да плати данъка върху тях. Далеч по-негативно е становището по отношение на бъдещото разпределяне на печалбата и дивидентите на акционерите.

"Вива венчърс" са поискали възнаграждението им да бъде в размер на 7% от приходите на БТК, посочени в бъдещите одитирани годишни отчети на компанията. За 2003 г. това прави близо 40 млн. евро, за да стигне до 47 млн. евро за 2007 г. Според изчисленията на шефа на БТК



общата сума достига до 222,312 млн. евро



На практика обаче телекомът ще трябва да плати за това, че бива управляван от мажоритарния си собственик много повече, тъй като "Вива венчърс" иска той да покрие разноските за мита, данъци и други такси върху тези суми. Изречението от проектодоговора, цитирано в становището, буквално гласи: "Ако което и да е плащане според точки... е или стане предмет на какъвто и да е данък, мито, такса или друг налог от какъвто и да е характер (независимо преди или след като е платено на оператора (б. а. - т.е. на "Вива венчърс", която според отделен договор ще е такъв оператор), БТК незабавно ще плати допълнително сума или суми, които биха довели до плащане на и получаване от оператора на пълната сума или суми, които иначе биха били получени."

На практика тези пари, дори без данъците, надхвърлят сумата, която е предложена от купувача за 65% от акциите. В друго становище по сделката - на финансовото министерство, се казва, че вложените от "Вива венчърс" средства за покупката на акциите - 250 млн. евро,



ще бъдат възвърнати за срок от 3,5 години,



което прави сделката много изгодна за инвеститора, и трябва да се търсят възможности за повишение на цената. Още след отварянето на офертите ресорният за съобщенията министър Пламен Петров започна да настоява, че трябва да се търси по-висока цена.

"Липсва механизъм за контрол върху определянето на размера на разходите за трудови възнаграждения. Необходимо е да се намери по-точна база за определянето им", пише заместникът на Милен Велчев Гати Ал Джебури. В становището, подписано от него, се казва, че 7-те процента за мениджърските услуги на "Вива венчърс" не трябва да се изчисляват върху приходите на компанията, а само върху печалбата й, тъй като това е по-точният измерител за ефективността на управлението.

Ал Джебури намира и несъответствие между българския и английския вариант на офертите и го отбелязва: в английския вариант не е посочен конкретен процент за определяне на възнаграждението, докато в българския превод са посочени 7%.

На друго място в становището на шефа на БТК Димитрачков се загатва за



възможен проблем, свързан с разпределение на дивидентите



от бъдещата печалба на БТК. Търговският закон дава възможности за тълкувание, от което купувачите на БТК могат да се възползват в своя полза в ущърб на компанията. Член 247 от Търговския закон определя начина, по който се разпределят печалбата и дивидентите в акционерни дружества, в чийто капитал отделните акционери са направили различни по размер вноски, какъвто ще е случаят с БТК след приватизацията. Тъй като законовият текст позволява различни тълкувания, миналата година Министерството на финансите го изтълкува в полза на мажоритарния собственик. По този начин държавата прибра предварително 110-те млн. лева дивидент. Сега обаче това тълкуване и законовият текст позволяват на новия мажоритарен собственик да разпредели абсолютно цялата бъдеща печалба на БТК като дивидент, пише Димитрачков.

Дори държавата да притежава т. нар. "златна акция" в БТК и да блокира с нейна помощ подобно решение на съвета на директорите, това няма да помогне. Защото в член 190 на самия Търговски закон се казва, че тези плащания се правят "независимо от решението на общото събрание на акционерите". Размерът им е ограничен от редица фактори, но пък в член 247 за тези пари се казва, че "акционерите не са длъжни да връщат получените суми, освен ако дружеството докаже, че са знаели или са могли да узнаят за липсата на тези предпоставки".

Оказва се и че ангажиментът за инвестициите в БТК след сделката се е сторил на държавната администрация недобре формулиран. В становището на БТК се прави сравнение между два текста от проектодоговорите за продажба и за прехвърляне на акциите, които могат да се тълкуват по различен начин. Единият гласи, че "Вива венчърс" няма да се възползва от правото си да взима решения за разпределяне на печалбата и дивидента, ако не е направила съответните инвестиции през годината. На другото място обаче предложеният от "Вива венчърс" текст гласи, че те се отказват от дивиденти, в случай че не са направили цялата инвестиция от 400 млн. евро за 5 години.



КАРЕ

"Тюрк телеком" имал и по-неприемливи искания



Отпадналият турски консорциум е имал още по-нелепи искания, свързани с поемането на ангажименти от страна на България, напомнящи претенциите на консорциума KPN-ОТЕ отпреди две години, става ясно от становищата на БТК и на финансовото министерство. "Тюрк телеком" и "КОЧ холдинг" предложили текст в проектодоговора, с който се задължават да инвестират или да обезпечат инвестирането само ако липсват "събития, явления или факти, при които се повлиява съществено и неблагоприятно на постижимостта, възвръщаемостта или търговската целесъобразност на задължението за инвестиции". Същото ограничение според тях трябвало да важи и ако се приеме, обнародва или влезе в сила международен договор, правителствено или съдебно решение, което да доведе до "неблагоприятност" и "търговска целесъобразност" на инвестициите.