По сюжетната си логика "Червеният дракон" е първи в редицата, продължаваща с "Мълчанието на агнетата" и "Ханибал". С оглед на бъдещето на поредицата екранизации по бестселърите на Томас Харис е, надяваме се, последен. Единственото общо между трите: вездесъщият д-р Лектър се играе неизменно от вездесъщия сър Антъни Хопкинс. Демоничният му поглед вече ни стана навик.

Разликите между трите серии са във всичко останало. "Червеният дракон" е единствената, която вече бе претърпяла киноадаптация. Още преди Джонатан Дем да пренесе на екрана "Мълчанието на агнетата", романът бе екранизиран - и не от кого да е, а от Майкъл Ман ("Жега", "Вътрешен човек") - под заглавие "Ловци на глави". Филмът беше добър, но нискобюджетен и не се запомни.

После дойде "Мълчанието...", агент Кларис Старлинг и сър Хопкинс като канибала Ханибал. И трилърите за серийни убийци вече никога няма да бъдат същите. Този филм пренаписа правилата на жанра толкова прецизно, че малцина са успели да ги спазят оттогава насам (но всички се съобразяват с тях).

Близо 10 години по-късно последва продължението "Ханибал", в което ролята на Кларис бе поверена на Джулиан Мур. При определено осветление и фризура тя почти може да бъде сбъркана с Джоди Фостър. Но сбъркан беше и филмът въпреки силните актьорски изпълнения на Мур и Хопкинс. Вместо тънкия, смразяващ психологизъм на "Мълчанието на агнетата" ни предложиха мазна яхния от човешки мозъци и гнусни картини.

"Червеният дракон" е най-амбициозният от всички досегашни филми за Ханибал Лектър. Не само бюджетът му е най-високият. Едуард Нортън, може би най-талантливият актьор от своето поколение ("Боен клуб", "Първичен страх", "Американска история Х", какво повече?) е предшественикът на агент Старлинг.

Той омагьосва Лектър, който е в обичайното си местожителство - затвора, да му помогне в разкриването на сериен убиец. И останалият актьорски състав е титаничен. Ралф Файнс е рецидивистът, подвизаващ се под прозвищата Зъбльото (сред ченгетата) и Червения дракон (в болната си психика). Емили Уотсън, Харви Кайтел, Филип Сиймор Хофман.

"Червеният дракон" е с класи по-добър филм от "Ханибал". Но е допуснал основната грешка на предшественика си. С едно-две изключения днешните режисьори са забравили ключовото Хичкоково правило - страшно е онова, което ражда съзнанието. Не е страшно онова, което се показва на екрана. Във филма на режисьора Брет Ратнър (двата "Час пик"-а, правилно) е показано повече от необходимото. Може би тъкмо поради това "Червеният дракон" е пипнат и професионално изпълнен филм, но му липсва всякакъв съспенс. Нали не сте се съмнявали, че лошият ще бъде наказан?

Единственото нетърпеливо очакване в "Червения дракон" се оказа свързано с инсинуацията, че на финала Джоди Фостър ще се появи пред килията на Ханибал - в качеството си на бъдещата главна героиня Кларис. Всъщност не се появява...