За доста съмнителни могат да се приемат данните от преброяването на населението през февруари 2011 г., става ясно от резюме на критичен доклад, изготвен от НСИ за Евростат. Около 166 000 българи са отчетени като живеещи в страната, без да бъдат преброени, но дори с тях е надценен броят на постоянното население от 7 364 000 души. В същото време не са отчетени поне 140 000 жилищни сгради. Броят на домакинствата е нереален, тъй като всички непреброени българи са включени в едночленни. Това е записано в доклада с окончателни, проверени и обобщени данни и метаданни, който всяка страна членка трябва да представи на Евростат три години след преброяването. Целият документ ще бъде представен до дни.
Според доклада през 2011 г. статистиците са добавили към населението 157 858 лица, за които е доказано, че живеят тук, но по някаква причина са останали непокрити от преброяването. Отделно са записани и 9424 деца под 5-годишна възраст. Всички тези хора са записани като едночленни домакинства, като не е ясно къде са разпределени по признаци като семейно положение, образование и т.н. "Възниква въпросът за актуалността на регистрите", пишат от родната статистика до европейската.
Една от големите новини на преброяването беше значителният ръст на домакинствата от един човек - с 263 000 за 10 г., но сега се оказва, че това се е получило основно заради включването към тях на непреброените. Общият брой на домакинствата излезе с 84 000 повече на фона на намаление на населението с над половин милион души.
Въпреки бума на жилищното строителство през 2001-2011 г. жилищните сгради също се оказаха с около 64 000 по-малко, отколкото при преброяването през 2001 г. "Реално не са преброени около 140 хил. сгради", отчитат от НСИ, като се аргументират с факта, че според попълнените карти построените между 2000 и 2011 г. сгради са били 107 359. Никой не е отчел и защо е бил толкова голям броят на неуспешно попълнените карти - 7406 от общо 15 582, или почти 50%, по време на тестването на онлайн преброяването през септември 2010 г. Това на практика подлага на съмнение данните от преброяването през интернет.
От НСИ обясняват съмнителните резултати от преброяването с безпрецедентно и необосновано кратките срокове, в които то е трябвало да се подготви и да се проведе. Стартът му е изместен от 10 март на 1 февруари и то само 40 дни преди да започне. Онлайн преброяването също е предприето без задълбочена подготовка. Аргументът за бързането бил, че на базата на данните трябва да се подготвят стратегически документи, но от статистиката го приемат за несъстоятелен, тъй като за тях са били необходими резултати към края на годината. Обучението на преброителите е проведено формално, а заради ниското заплащане мнозина са се отказали в последния момент и преброяването е правено от неподготвени хора. Така излиза, че българските власти напразно са се хвалили, че сме сред първите преброили се в Европа и шампиони на континента по онлайн преброяване.
От института не успяха да отговорят на питане на "Сега" какво ще се случи с резултатите от преброяването след откриването на толкова несъответствия при тях. Едно от предложенията им обаче е да се направи еднократно микропреброяване на населението по два-три показателя.
ДАННИ
През 2011 г. от НСИ отчетоха, че българите са 7 364 000 души. Те живеят в малко над 3 млн. домакинства. Трайно напусналите страната за 10 г. между двете преброявания са били 192 663 души.
