Средните почасови разходи за труд в България продължават да са най-ниски в Европейския съюз, но пък и нарастват най-бързо, показват данните на европейската статистическа служба. Разходите обхващат възнаграждението на служителя и социалните вноски, които работодателите внасят. Средните разходи за труд в България през 2013 г. са били 3.7 евро и това е най-ниското ниво за Европейския съюз. Това е над 6 пъти по-малко от средните разходи за труд в ЕС, които през м.г. са били 23.7 евро, като в този показател не влизат разходите за труд в земеделието и публичната администрация. Разликата с еврозоната е още по-фрапираща - там средните разходи за труд са били 28.4 евро на час.

Трудът в Румъния също не е скъп - 4.6 евро, малко по-високи са почасовите разходи в Литва - 6.2 евро, и Латвия - 6.3 евро. На фона на разходите за труд у нас нивата в Швеция, която е регистрирала най-висока средна стойност, са направо космически - 40.1 евро на час, в Дания са били 38.4 евро на час, в Белгия разходите се изчисляват на 38 евро на час, а в Люксембург и Франция са съответно 35.7 евро и 34.3 евро на час.

Почасовите разходи за труд са най-високи в промишлеността - 24.6 евро средно за 28-те държави от ЕС, следвани от услугите - 23.9 евро на час и строителството с 21 евро на час. Делът на разходите за вноски за икономиката са средно 23.7% в ЕС-28 и 25.9% в еврозоната. Делът е различен - от 8% за Малта до 33% в Швеция. В България делът на вноските от работодатели през 2013 г. е 15.8%. Данните обхващат предприятия с 10 или повече наети лица и са базирани на индекса за разходите на труд.

Между 2008 и 2013 г. почасовите разходи за труд в цялата икономика, изразени в евро, са се увеличили средно с 10.2 процентни пункта в ЕС и 10.4 процентни пункта в еврозоната. Но най-голямо увеличение на този показател, изразен в местна валута, е отбелязан в България - 44.1 процентни пункта, а в Румъния нарастването е с 32.8 процентни пункта. Най-скромно е увеличението в Хърватия - 0.7 процентни пункта, и Латвия - 5 процентни пункта.

Първенството на страната ни по поскъпване на труда може да се обясни с административната намеса върху минималната заплата, която беше увеличавана няколко пъти през периода и от 220 лв. вече е 340 лв., осигурителните прагове и максималния осигурителен доход, който стана 2400 лв. от 2000 лв. По-високите възнаграждения обаче са свързани с увеличение и на данъчноосигурителната тежест, дори при замразяване на ставките за данъци и осигуровки.

Административното увеличение на доходите става под натиска на синдикатите. Бизнесорганизациите постоянно предупреждават, че това води до съкращения и ръст на безработицата, тъй като увеличава разходите им за труд много по-бързо, отколкото расте производителността на труда. Така родната икономика губи конкурентоспособност, тъй като не остават средства за инвестиране в нови технологии. Според работодателите доходите трябва да се вдигат не административно, а според ръста на производителността и на икономиката.

Последните данни на родната статистика подкрепят тезата, че страничните разходи за труд като данъци, осигуровки, социални разходи и др. у нас растат много по-бързо от самите възнаграждения. Средното възнаграждение за един отработен час през последното тримесечие на 2013 г. се увеличава с 4.0% спрямо същия период на 2012 г., докато другите разходи са се увеличили с 6.2%.