Търпението на Европа към България се изчерпа. Небивало острият тон на Европейския парламент в резолюцията за изпълнението на бюджета през 2012 г., съчетан с призив към Еврокомисията да предприеме решителни действия за спиране на еврофондовете за България, е повече от предупредителен сигнал. Това е последният акт преди задействането на най-строгата възможна наказателна мярка - по-строга дори от изгонване от ЕС. Защото България като член на съюза ще продължи да прави задължителните си вноски в общия бюджет, но няма да получава нищо от него. При изгонване поне би си спестила вноските.

Внезапно всички български евродепутати (без лидерката на НДСВ Антония Първанова) усетиха, че работата става прекалено дебела, и се обединиха с отрицателен вот срещу този смразяващ текст в резолюцията.



Много късно се загрижиха за България:



Европарламентът гласува със смазващо мнозинство в съотношение 7:1 (496 гласа "за", 72 "против" и 44 "въздържал се") за подготовка на генерална наказателна процедура. Тя би досъсипала в кризата едва кретащата България, която разчита вече само на еврофондовете като източник на значителни преки чуждестранни инвестиции.

Може да е чисто съвпадение, но е показателно, че в деня на злощастния вот вицепремиерът по еврофондовете Зинаида Златанова бе в Брюксел да връчи в Еврокомисията окончателния вариант на проекта за Споразумение за партньорство на България с ЕС през 2014-2020 г. Докато в сградата на комисията тя настояваше за отпускане на България на 14 млрд. евро през новия програмен период и за доизплащане на остатъците от изтичащия, в сградата на ЕП депутати от различни цветове гласуваха да не се дава нищо повече на България, защото е непоправимо корумпирана и разпилява европейските средства. Единственият успокоителен факт бе, че резолюцията на ЕП няма законодателна сила и не задължава комисията да пристъпи незабавно към действие. За допълнителна утеха може да се отбележи, че ЕП в сегашния си състав скоро ще приключи мандата си, а след евроизборите ще има нов парламент и нова Еврокомисия в Брюксел, които може и да не се почувстват пряко обвързани от препоръката.

Но това ще ни помогне точно толкова, колкото ако си пеем в тъмното, за да не ни е страх. Истината е, че решенията на Европарламента не губят силата си при изтичането на мандатите, а запазват валидността си неограничено дълго.



Гласуваната резолюция ще служи за усилвател на звука



при всяко следващо подозрение за финансови нередности в България с еврофондовете. Мишкуването с евробюджета свърши и занапред държавата ще трябва да бъде по-изрядна от всички останали, за да продължи да ползва някакво остатъчно доверие. Вярно е, че подобна заплаха виси и над Румъния, но тандемът с нея не облекчава положението ни. Даже обратното: съседката ни отново бе оценена по-снизходително, защото, докато България получи двойка поради "липса на напредък", Румъния получи едно плюсче заради "бавен напредък". Очевидно румънците се приемат като по-малък дразнител в Брюксел.

Общо погледнато, резолюцията е критична и към други държави, включително и към такива, които с охота ни предлагат уроците си по честност. Ето няколко примера: документът установява "сериозни недостатъци в системите за преките (земеделски) плащания в България, Франция и Португалия"; Европарламенът "призовава Комисията в областта на селското стопанство незабавно да разреши проблемите, възникващи в разплащателните агенции, чийто остатъчен риск от грешки се намира над прага на същественост от 2% съгласно установеното от комисията; предлага тя да съсредоточи своите усилия особено върху разплащателните агенции във Франция, България, Румъния, Португалия и Латвия"; ЕП "изразява съжаление, че Сметната палата е открила слабости в системите за наблюдение и контрол на Франция, Швеция, Германия, Полша, България и Румъния във връзка с развитието на селските райони и че трите одитирани елемента са засегнати от слабости: т.е. системите за управление и контрол за осигуряване на правилни плащания, системите за контрол, базирани на проверки на място, и системите, осигуряващи изпълнението и контрола на кръстосаното спазване"; ЕП "отбелязва със загриженост, че най-важната слабост, установена от Сметната палата през тази година, се отнася до неефективни проверки на спазването на правилата за възлагане на обществени поръчки в Швеция, Германия (Бранденбург и Берлин), Полша, България и Румъния и че по време на одита са констатирани недопустими разходи на обща стойност над 9 милиона евро, тъй като не са били спазени правилата за възлагане на обществени поръчки" и пр. Навсякъде става дума за



слаб контрол и възможност за кражби на европейски пари



Нормално - вродената честност е недостатъчна и затова обществото има нужда от строги контролни механизми. Смехотворно е прехвърлянето на отговорността между настоящото и предишното правителство, защото резолюцията не прави разлика между тях. Вярно е, че тя оценява изпълнението на бюджета през 2012 г., когато в България на власт бе правителството на Бойко Борисов, но предупредителният чл. 296 се основава на мониторинговия доклад на ЕК за 2012-2013 г., когато отговорността бе споделена между Борисов и настоящия премиер Пламен Орешарски, и освен това документът отправя взор към целия 7-годишен период на членството на България в ЕС, което означава, че търси отговорност и от тройната коалиция на Сергей Станишев. И трите правителства са в общия кюп, допринесъл да се омърси името на България като най-крадлива държава в Европа. На нея се гледа като на рецидивист, защото през лятото на 2008 г. (по времето когато Станишев бе премиер, а Орешарски - министър на финансите) тя отнесе първо наказание, като временно й бяха замразени 850 млн. евро, от които загуби окончателно над 200 млн. евро. Никой от големите разбойници, заради които върху главите ни падна финансовата секира, не отиде в затвора, нито пък загуби нещо от личния си просперитет. Точно обратното, държавата сложи на един кантар недосегаемостта на клептокрацията срещу европейското си финансиране и прецени, че са несравними величини, защото не допусна да пострада никой от уличените олигарси. Достатъчно е да си спомним колко безгрижно се отнесе тя към наказателната процедура заради заменките на голи чукари срещу курортни земи край морето и как не посмя да развали нито една сделка, предпочитайки народът да плати сметката, колкото и големи да са брюкселските глоби.



Като новобранец в ЕС България едва ли може да надхитри



някого в злоупотребите с еврофондове. Тя върви по пътя, от който други отдавна са се върнали. Координаторката на Групата на ЕНП в Комисията по бюджетен контрол Ингеборг Гресле, която призна, че лично е внесла в резолюцията острия текст срещу България, алармира на пресконференция веднага след гласуването, че много от медиите, включително и в България, се ръководят от олигарси. Според информация на БНР тя ще предложи "на европейско равнище да се поиска информация колко европари са отишли при тях".

В заблудата си за безнаказаност България стигна дотам да гради хищен медиен монопол чрез отклоняване на еврофондове по т.нар. комуникационни стратегии, чиято цел е да заблуждава обществото, че властите работят изрядно и не бъркат нито в държавната, нито в европейската каца с мед. Интересно е, че градежът на този монопол продължава през целия период на членството на България в ЕС и че всички правителства независимо от политическия си цвят са дали принос за извисяване на неговите защитни зидове около несменяемата корумпирана върхушка. В бройката попада и правителството на ГЕРБ от политическото семейство на ЕНП, към което принадлежи и г-жа Гресле. Може би това е главното алиби, което Борисов може да използва, за да отхвърли критиките, че той е доносникът в Брюксел, подшушнал на ЕНП да натопи България, за да дискредитира Орешарски.

Народът отдавна е усетил, че всички са маскари, и затова все по-неохотно ходи на избори. Забележително е, че до същия извод стига и Европейският парламент, макар и със 7-годишно закъснение. В началото на членството на България в ЕС той не споделяше критичния подход на Еврокомисията и показваше снизходителност, когато тя настояваше за наказания. Сега ролите се размениха. Дойде време евродепутатите да настояват пред комисията да размаха финансовата тояга.