Michael:

Планът върви по ноти, повечето наемници [американски частни военизирани части от "академията" Graystone] са докарани вследствие на късно решение, след като се видя, че работата се закучи. Схватката между Америка и Русия се мъти вече близо десетилетие и макар тоя път да не е с оръжие (впрочем двете страни винаги са намирали начин да не се гърмят директно прекалено очевидно) е фактически война - война от нов тип - първата истинска такава. Видяхме за последните 20 години колко рязко медии, политически партии и други сдружения на хората се превърнаха от органи на обществото в оръжия за манипулация, като изначалната им роля е на практика напълно елиминирана. В 21 век всички са силно обвързани и класически войни са възможни само по периферията на световната икономика и на специфични "затворени" места до тяхното отваряне. Америка от доста години подготвя кадри за новата военна доктрина, като първо насочи тия същите оръжия към себе си и овладя собственото си общество. Естествено ще се запита човек не е ли това нормално всъщност? Спорен казус, бих казал - когато става въпрос за овладяване на собствена страна това наистина е някакво установяване на власт за определени групи, динамиката на състава на групите може да носи разнообразен характер - от заговорници през наследствени връзки до типични за търговските общества преливания - всичко прилича на нормален процес. За страна като US дори е вярно, че самите й граждани приемат ситуацията като желана и дори и да я намират подтискаща, това не може да се сравни с никое подтисничество от миналото. Има разлика обаче - казионното вече лицемерие, което употребява официалните елементи на обществото за лице, но реалните политически процеси вече не се извършват чрез тях. В този смисъл Русия е по-демократична страна от US поне дотолкова, доколкото властта там наистина е предимно в официалните органи, за разлика от Америка, където тя вече отдавна е зад кадър, а официалните органи са сведени до средства за пропаганда и прилагане на тая власт. Всъщност нито в Русия, нито в US народът може да си каже думата, а дори и да го направи, той вече е така обработен, че на практика може да каже нещо само в рамките на допустимото за реалната власт. Все пак Руската култура е различна и тук наистина има сериозен цивилизационен сблъсък, който е твърде интересен и за страни като Япония - следващата по големина след Русия монолитна нация (Китай е съвсем друга бира) - а монолитността на нацията прави методите на колониалните и търговските империи неприложими в нея...

Боя се, че американците с цялото си планиране стратегически подценяват собствените си несъзнателни слабости. Те се стремят да разкъсат тъканта на нациите и голяма част от това не е планирана офанзива, а инстинктивен стремеж да придадат на съперника си по-позната за себе си форма. Номерът може да върви в малки страни, разкъсани от противоречия, но срещата с големи нации е съвсем друго нещо - обратната реакция може да бъде унищожителна. Колкото и да обясняват как Путин извършва инвазии, за да укрепи доверието в себе си, не е зле да се замислят американците защо това работи - дали е просто мания на някакъв народ да гледа на картата собствения си цвят или е по-дълбоко. Какво ще стане в момента, в който войната се пренесе изцяло на културна територия - има ли Америка средства за такава война? Америка може да ни обяснява за демокрацията си, но все по-трудно може да прикрие същността си, а тя не е по нрава на всички. Като говоря всичко това, не го правя с лошо чувство към никого - Америка си има своите добри страни и ако има нещо, което искам, то е да се запази разнообразието, а това значи да няма пълни победители в тия конфликти.