|
| *** |
И го преместват.
За да не обидим неволно някоя приятелска нация, ще наричаме инвеститорите просто "кръстоносци". Пък и там са само едни рицари - не ти е работа.
Кръстоносците правят необходимите изчисления и решават, че след шестата година заводът им тук трябва да е на печалба. Да речем - 10%. Практиката от собствената им страна показва, че е напълно възможно.
...Нека приемем, че кръстоносците са от стара коза ярета и знаят на кого и как да благодарят и са приготвили необходимите за целта пликове; тогава прословутата ни бюрокрация им прави път, а след година комините на завода вече пушат, за радост на местните екоинспектори, които също очакват пликове. Но важното е, че след още една година производството тук е вече на печалба, при това - около 50%.
Ами сега? От една страна - добре, от друга - хаос. Планирано е на 6-ата година, но някой почнал урбулешката - и хоп, още на втората? Тоест ние не умеем да планираме или какво? Пък и в техните собствени страни още при 15% печалба идват едни хора да проверят как аджеба стават тези работи и този бял прах наистина ли е за пране...
(Естествено, всяко дете може да обясни срамно ниската цена на труда у нас, пародията, наречена "синдикати", или т.нар. Инспекция по труда, за която някои твърдят, че съществувала. Като бялата лястовица.)
Но кръстоносците не са деца и веднага решават, че нещата трябва да се сложат под контрол. За целта въвеждат различни авангардни системи за управление.
Обикновено се започва с 5S. Вярно, до този момент заваръчният цех е бил по-мръсен от аптека. Почистват го. Разчертават пода в 7 цвята. Мотокарът върви по червената пътека, работниците отиват да обядват по синята, а до тоалетна - по зелената, спират да отдъхнат на жълтата и т.н. Все повече време се отделя на подреждането, но понеже има и несъзнателни индивиди, всеки ежедневно прави одити на колегите си. Всички коват и боядисват, цехът става малко по-привлекателен, но печалбата спада на 40%.
След това се контролира спазването на технологията не само от тези, на които това им е работата, а от всички. Счетоводителката проверява дали се използват подходящите електроди, а ИТ мениджърът сравнява цвета на флюса. Партньорите са впечатлени, а печалбата пада на 30%.
После се започва борба с дискриминацията и на ключови постове се издигат хора само защото са жени или се мислят за жени. Когато някой донася на шефа, че Драган сутринта 1/2 час гледал през прозореца как Пенка се опитвала да паркира, наказват последния. Пенка притежава богат душевен мир и за нея загубеното време не е приоритет. Ако има нещо неотложно, ще го свършат колегите.
И печалбата вече е 20%.
Накрая се въвежда някоя система, целяща да обедини персонала и да го върне в ранното християнство. Например - Иван е супервайзор с прекрасни подчинени. Стоян също е супервайзор, но груб с хората и те напускат. Тогава Стоян трябва да отиде при Иван и да му поиска хора (а не примерно да си назначи нови). И Иван е длъжен да даде най-добрите си хора, за да може колегата му спокойно да продължи да ги нагрубява и те да напускат. А как Иван ще намери нови работници, системата не казва.
Апропо няма нищо измислено, прилага се в някои фирми.
А печалбата вече е нула още на четвъртата година. Само че - кой знае защо - тя остава такава и през петата, а после се трупат загуби. Защо ли?
Как защо - понеже на изток живеят диваци, които трябва да върнем в лоното на цивилизацията с проверените от нас методи. Същите методи, в резултат на прилагането на които не искаме да инвестираме в собствените си страни.
Но пък такава е тежката съдба на цивилизатора.
