МВР и специалните служби няма да могат да ровят в интернет кореспонденцията и в телефонните разпечатки на гражданите за година назад. Това е практическият резултат, след като Съдът на Европейския съюз обяви за невалидна евродирективата за съхраняване на данни, която позволява на властите достъп до интернет и телефонния трафик на гражданите с цел предотвратяване или разкриване на тежки престъпления.

Въз основа на директивата през 2010 г. в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) беше вменено задължение на интернет доставчиците и мобилните оператори да пазят по една година, а в някои случаи дори по година и половина, базата данни с това кой с кого е говорил в интернет или по телефон. Текстът бе приет въпреки общественото противопоставяне, както и протестите на операторите, които трябваше за своя сметка да инвестират в техника, за да могат да събират и пазят тази огромна по обем информация.

Според закона трафичните данни се пазят от доставчиците и се дават със съдебно разрешение, за да послужат при разкриването и разследването на тежки престъпления, за които Наказателният кодекс предвижда над 5 години затвор, за компютърни престъпления и за издирване на хора. Такива искания освен МВР могат да отправят дирекциите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), Националната разузнавателна служба, военното разузнаване, военната полиция. Съдебното разрешение за трафичните данни се иска само когато няма образувано наказателно производство. Ако има разследване, то тогава прокуратурата търси информацията директно от мобилните и интернет операторите по реда на претърсването и изземването.

Вчера обаче евросъдиите обявиха, че "с налагането на задължението за запазване на тези данни и с разрешаването на достъпа до тях директивата се намесва по особено тежък начин в основните права на личен живот и на защита на личните данни". "Обстоятелството, че запазването и използването на данните се извършва, без да бъде информиран абонатът или регистрираният ползвател, може да породи у съответните лица чувството, че личният им живот е обект на постоянно наблюдение", се казва още в решението.

Евродирективата позволява да се разбере с кого се е свързал абонатът, чийто трафик се проследява, да се определи продължителността на разговора, както и мястото, от което той е проведен, да се установи честотата на комуникация с определени лица за даден период. В решението на съда се казва още, че с приемането на директивата ЕС е нарушил принципа на пропорционалност. Отбелязва се, че когато от едната страна стои противодействието на тежката престъпност, а от друга - защита на основни права като правото на личен живот, то запазването на пропорционалността може да се постигне само със стриктен контрол и гаранции, че намесата в личния живот ще е ограничена до строго необходимото. Съдиите в Люксембург смятат, че такива гаранции няма, а и в евродирективата не е упоменато кои престъпления са тежки и всяка държава преценява сама това във вътрешното си право. Директивата не уточнява и критериите, на базата на които трябва да се определя продължителността на запазването на данните. Евроразпоредбата предвижда срокове от 6 месеца до 24 месеца. Директивата не гарантира и унищожаване на данните след изтичането на срока на тяхното запазване. Съдът на ЕС излезе с решение за директивата за съхраняване на данни по искане на Върховния съд на Ирландия и Конституционния съд на Австрия.

Достъпът до трафични данни в България неведнъж бе обект на критични анализи и доклади, включително и на парламентарна подкомисия. За времето на ГЕРБ парламентарен доклад констатира, че има прекалено много искания и разрешения за достъп до такава информация. Освен това се оказа, че дори няма съвпадение между данните на съдилищата, прокуратурите, МВР и службите, от една страна, и от статистиката, предоставена от мобилните оператори, от друга. Депутатите поискаха конкретна информация за предоставените данни по ЗЕС на телефонни или интернет услуги, но такава статистика изобщо не им беше представена. Беше установено също, че регистрите за достъп до трафичните данни масово се водят различно от отделните служби, при това с много малко данни в тях.

Преди два месеца бе констатирано, че МВР, ДАНС и другите служби следят телефонния и интернет трафик на все повече хора. Софийският районен съд предостави на "Сега" данни, че за 2013 г. исканията до съда са 8345, което прави по 22-23 дневно. 22 искания дневно обаче не засягат само 22-ма души, тъй като в повечето не се сочи един IP адрес или един телефонен номер, а десетки. Сравнено с 2011 г., увеличението е чувствително - тогава исканията са 6918.

От министерството на транспорта обясниха пред "Сега", че България е длъжна да спазва европейските директиви, докато те не бъдат отменени. Оттам обаче обявиха, че не е съвсем ясно как точно ще се процедира след новината за решението на съда на ЕС, с което директивата бе обявена за невалидна. От ведомството обещаха, че ще обявят експертно мнение до няколко дни.

От мобилните оператори отказаха да коментират с аргумента, че не са запознати с решението. От МВР също не казаха как това ще се отрази на работата им.