|
| *** |
Защото - който е гледал внимателно, знае - влаковете нямат кормило. А пък на самолетите е срязано наполовина - другата половина очевидно е у автопилота. Отгоре на всичко машинистът кара влака според закаченото на предното стъкло разписание, а пилотът - според това, което му диктува в ухото диспечерът.
Малко по-късно, когато новините станаха по-дълги от филмите и по-кратки от рекламите, друго едно съмнение ме облада - има ли държавата кормило и ако има - кой върти геврека?
И има ли изобщо държавата геврек?
Предполага се, че да, макар да не личи много отстрани. Но тука е така - както рече един мъдър човек онзи ден. И по света било тъй - който си има жена, но не иска да се главоболи с нея, си купувал пералня. Успелите в живота, които си имат кола, но не искат да се главоболят с нея, си назначават шофьори. По-успелите от тях късметлии, които си имат държава, но не искат да се главоболят с управлението й, си назначават правителства. Закачат на предното стъкло разписанието, осигуряват директен телефон за топла връзка с центъра - и - готово!
Напоследък едно страшно съмнение ме терзае - а дали все пак нашата държава не се управлява от тотализатора?
Ако бяха се уредили земевладелците, сега, предполагам, щяхме да си имаме земеделие. Явно не са те. Ако бяха някакви едри индустриалци - щяхме да си имаме промишленост. То не е и много сигурно дали ги има тия индустриалци - назначените за такива нарязаха заводите за скрап и с припечеленото отлетяха към топлите и безданъчни страни. Банкерите - тях всички ги мразим, защото кой знае защо държат да си изплащаме кредитите, но и те май са извън подозрение - банките са до една чужди.
Какво остана? Кое единствено процъфтява в днешно време? Помислете малко - на какво си играем от двайсет и пет години? В какво ни е надеждата?
Правилно - в тотото - бяло, черно и всякакво!
Шест от нещо, пет от друго, пет за четири, изтрий тук, обади се там, пусни монетка, на цвят или на число, един вече спечели, следващият може да си ти!
Има ли партия, която да събира повече членски внос от тотото? Няма.
Има ли бизнес, който да е по-освободен от данъци? Пак няма.
Логично е - щом управляваш държавата, държавата ти дава някои облекчения. В смисъл - ти сам си ги даваш, но ги получаваш като държавна преференция.
Периодично въртящите държавния геврек ни организират и наградни игри с гарантирана минимална печалба - надежда за светло бъдеще и за увеличение на заплатата.
И всички презглава се юрваме да залагаме.
Залози се приемат всякакви - кеф ти на червено, кеф ти на черно, кеф ти на кафяво, някои - и на пембе си пробват късмета.
От време на време някой изврещи - спечелихме! Братя, победихме! Заложих на правилното число!
Печелившият получава всеобща завист, обществена поръчка и потупване по рамото, а ние чакаме следващия тираж с надеждата най-после да изберем правилното число, точния цвят, печелившата комбинация.
Макар че имаше и такива случаи - заложим на комбинация, уж числата излизат всичките, а след тегленето на тиража - вземат, че се прекомбинират така, че нямат нищо общо с онова, което сме видели да излиза от сферата. И ни се обяснява, че висши държавни интереси налагат тоя път да загубим, за да спечели цял народ. Народът наистина печели - естествено, не целокупно - само някои по-първи негови представители.
Не ни върви и туйто! Заложим на червено - падне се черно. Заложим на черно - излиза червено. Заложим и на двете - ако не спечелим, поне да не загубим - пада се нула и пак сме капо.
Но пък надеждата за светло бъдеще - гарантираната минимална печалба - си остава!
А ние ще си останем на дупката от геврека.
Стига сме залагали на постоянни числа - хората с геврека дават и готови фишове!
|
| *** |
