Приказвам си с един приятел, бивш политик. Няма да му кажа името, защото бездруго ще предам думите му изопачено и като нищо ще ме осъди за клевета, ако че ми е приятел.

Говорим си значи по украинския въпрос, метежите, санкциите, почесваме си брадите като интелектуалци, сипем геостратегически съждения, както пролетният дъжд се сипе над поля, гори, гета и долини.

Всъщност приятелят ми е респектиращо умен, много по-умен от мен и определено по-наясно с оперативната обстановка. Но робува на предразсъдъци, които отравят блестящите му анализи. Грубо казано - разсъждава на руски, но говори на евроатлантически. Хем се къпе в западни ценности, хем вижда с очите си, че Путин е по-ефективен (и експедитивен) от целия тромав Запад. НАТО се почесва, Европа вика "това е недопустимо", Обама не знае къде се намира, цвъчкат някакви санкции, които според мен на Путин ще му накривят ботокса. Но моят приятел е на друго мнение:

- Тези санкции, г-н Балев, не са като Югославските. Те няма да настроят цял народ срещу запада, както стана със санкциите срещу Милошевич. Тези санкции имат за цел да вържат (под масата) ръцете на определен кръг корумпирани чиновници/бизнесмени. Не искам да ги наричам олигарси, щото и аз вече не я разбирам тая дума, но при всички случаи санкциите касаят точно тези личности в кръжеца около Путин, които имат реално влияние върху мафията и администрацията. Техните пари са изнесени извън РФ, следователно подлежат на санкции и още как. Като се видят тия хубавци в положение да губят ежеминутно стоки, пазари и капитали, в крайна сметка това ще доведе до преврат. Когато се окаже, че разни князчета на черните и цветните метали не могат да заведат манекенките си на Куршевел, предаността към диктатора рязко ще се пропука като шупла в алуминиева сплав. Октомври месец, когато прогнозата ми се сбъдне, ще ме черпиш една мелба.

- Аз ще те черпя дори да не се сбъдне прогнозата, защото те уважавам като умен човек и бивш политик. Не знам дали ще има преврат, на мен по-скоро не ми се вярва, но не твърдя, че съм прав. Мен друго ме занимава. Чисто естетически не мога да приема някои неща. И руската, и западната пропаганда са доста гнусни, но в руската има малко повече стил. Въобще в руската политика има една чаровна арогантност, която не се среща никъде другаде по света. При британците тази арогантност е някак фина, при американците е гола арогантност и груба сила без особено въображение.

Приятелят ми се съгласи с неохота и дори двамата си спомнихме една песен за финландската война - брутална и поразяваща сетивата пропаганда с висока художествена стойност. Той се опита да преведе два стиха ("Приеми ни, Суоми красавице, / и разтваряй широко врати"), но аз му рекох, че така и така е извън политиката, дай да си я изпеем на руски! Изпяхме я, който се интересува, може да се запознае с този шедьовър - https://www.youtube.com/watch?v=zQ6Tt-lSgqc.

Опитах се да му възразя за преврата с думи на Пушкин: "Да не дава Господ да видиш руски бунт - безсмислен и безпощаден. Тези у нас, които замислят невъзможни преврати, или са млади и не познават народа, или са хора жестокосърдечни, дето се вика - чуждата глАва за два гроша дава, па и неговата главица чини парица".

- Вадиш от контекста, братко! - засече ме приятелят. - Тука Пушкин говори за бунта на самозванеца Емелян Пугачов, а самият поет е бил доста близък с декабристите, за което царят бая му е одърпал ушите.

- Хвана ме, но ще ти кажа още нещо, докато сме на Пушкин. Могъщо независим ум не се развива без сериозни препятствия. Това е кофти система: бой по канчето и гръбнака, счупеното настрана, но който оцелее, може наистина да удиви света с личността и характера си. Погледни Пушкин и Николай I - техният конфликт е нещо величествено. Нищо подобно не можеш да намериш в цялата американска история. А Щатите са голяма държава - лесове, поля, гори, всякакви чудесии можеш да срещнеш, много изключителни умове, но такъв двубой не може да се получи по политически причини. В самодържавието егото на монарха се слива с всенародната стихия и счепкването между цар и поет е наистина на най-високо равнище. Дори си мисля, че на Путин проблемът му е, че в момента Русия няма достатъчно значителен артист, който да опонира достойно на батюшката. Някакви пусита с млечни зъби не могат да запълнят този дефицит.

- Ще поживеем, ще видим - заключи аналитично приятелят ми.