Разположих се удобно на стола, включих компютъра и започнах.

Бяха ми казали в бюрото за безработни:

- Спираш да се оплакваш от нас, а ние ти намираме работа. Осигуряваме ти заплатата, ти вършиш какво ще вършиш, само се махай от главата ни!

- Измислил съм го! - рекох им. - Ще приемам и ще насочвам всеки чужденец, който е решил да дойде да работи, да прави инвестиции, да иска нещо да гради у нас. Знам езици, ще се изкъпя, ще се преоблека в чисти дрехи и ще видите какво ще стане. Нови хоризонти ще се отворят, значи!

- Ние - викат от бюрото - имаме един куп организации, които се занимават с хоризонтите.

Рекох им:

- Не ме разбрахте! Аз само ще посрещам инвеститорите, когато дойдат тука, и ще ги упътвам. Ще им казвам: ти наляво, ти надясно, ти върви там, ти стой тука. Нищо друго. После вашите хора ще си ги поемат и ще се оправят с тях. Аз, един вид, съм първата им среща на наша земя. Става ли?

Първият, който похлопа на вратата ми, беше млад мъж, подаде ръка и рече ведро:

- Здравейте, идвам да инвестирам във вашата страна. Казаха, че първо с вас трябва да говоря.

Съгласих се:

- Правилно. Какъв сте, що сте, откъде идвате?

Младият мъж още по-ведро ми отговори:

- Аз съм ирландец! Идвам от...

Прекъснах го.

- Знам откъде идвате. Да не губим време в празни приказки. Щом сте ирландец, вие трябва да се насочите към медийния сектор.

Ирландецът се ококори.

- Защо?

Отговорих му:

- По традиция у нас ирландците купуват вестници, телевизии и радиостанции. Може да се каже, че почти не остана ирландец, който да не си е купил нещо медийно от нашата страна. Ти сигурно си един от последните ирландци без българска медия. Давай напред към медиите, много ще ти се зарадват!

Ирландецът рече:

- Не разбирам!

Съгласих се:

- Никой не го разбира, но е факт. Моля, следващият!

Следващият беше руснак.

- Ти, брат - рекох му, - тръгвай към нашите курорти, кеф ти зимни, кеф ти летни. Там влагат парите си рускоговорещите. Следващият! Какъв сте вие?

- Канадец! - рече той.

- Бегом към нашите златни находища и онези, дето дават редки метали. Там печалбата е невероятна и е само за канадци!

- Ние - рекоха следващите двама, които влязоха в кантората ми - сме братя близнаци, единият е чех, другият - австро-унгарец.

Махнах с ръка.

- За вас - електроразпределителните дружества. И побързайте, че напливът е бая голям. Следващият.

Така вървеше моята нова работа. Посочих пътя на шиптъри и афганистанци, които се интересуваха от бързообортни стоки, помогнах на гърци и македонци, които пък ги влечеше към шивашката промишленост, подадох ръка и на двама американски бизнесмени, вперили поглед в газодобива у нас. Всеки беше упътен към точното му място. Най-голям проблем имах с един български инвеститор. Естествено, с кой друг!

- Аз - вика - съм решил да вложа някой лев тука, в родината. Да се завърти производството, икономиката да тръгне. План имам, работни места ще създам.

- Ти - казвам му - в грешна църква си влязъл да се молиш. Искаш ли да ти покажа списъците - никъде няма нищо за български инвеститор. Всичко е разпределено по чужди представители, по офшорни зони, по братски съображения. Дълъг е списъкът, ама позиции за българи няма в него.

- И таз добра! - вика нашенецът.

- Добра, лоша - такава е! - казвам му. - За тебе няма място и това си е! Знаеш ли къде е Терминал 2 на столичното летище? Отиваш право там и хвръкваш!

Той се кръсти:

- Че аз нали от летището идвам! Не ща да летя! Искам си у нас, искам тука!

Ставам строг:

- Искаш, ама няма. В тази страна живеят добре само онези, които са извън страната. Хайде, друм!

И той си тръгна. Казах ви аз - само българите създават проблеми!