|
| *** |
- Цигари? - пита деликатно младежът до дървото.
- Не, аз търся...
- Имам дамски, имам и мъжки - обяснява разликата в калибъра на цигарите младежът.
- Мен шефът ме прати - започвам, - нали знаеш, шефовете все в последния момент се сещат, вика, всички партии си имат кауза, само ние не сме се сетили - тичай да намериш, че изборите ей ги е къде са!
- Завалията - жали ме младежът. - Но нямаш проблеми, брато, може да се намери! Дамска ли ти трябва или мъжка?
- Общочовешка, хуманна, патриотична и социално справедливо насочена - казвам. - Електоратът на друго не кълве.
- Леле, какъв късмет имаш! - плясва с ръце младежът. - Точно такава има един братовчед ей тук, зад ъгъла! Общочовешка, хуманна и насочена!
Мен обаче не може да ме преметне толкова лесно.
- Айде сега да не се лъжем - всичките ви картофи по пазара все самоковски, всичките ви дини през лятото само от Любимец, всичките ви каузи общочовешки!
Младежът ме оглежда.
- Много си печен, брато - казва с респект. - Евала ти прайм! Такива като теб са ни нужни в Европа - да защитят правото ни на отглеждане на криви краставици и нещастни прасета! За теб - само най-доброто, щото си ми симпатичен!
- И да не е някоя втора употреба - предупреждавам. - Хората не харесват изтърканите каузи.
- Па кой те бие да я показваш - казва професионално младежът. - Казваш, че имаш кауза и всички се радват, щото кандидат без кауза е като каруца без магаре!
Да му се не видеше и на пазарния философ - как точно формулира постулата, че първо трябва да вървят мислителите с идеите, а след това, евентуално, да дойде реализацията!
- И да не е партийно оцветена - съобразявам. - Най-добре без цвят, ние после ще си я боядисаме.
- Немаш проблеми, мъжки - кима младежът. - Ние вече сме я поостъргали, ама все някъде има останало малко червеничко, малко синичко, тук-таме пембено, а отзад и кафяво... Ама като си я пребоядишете, ще стане като нова!
- Да не вземе някой да си я познае - безпокоя се.
- Няма такива работи - обижда се младежът. - Ние така сме я изчукали, че и майка й няма да я познае!
- Ами давай да я видим - казвам, - че шефът рие с копитца пред телевизията и кауза му трябва като слънцето и въздуха за всяко живо същество!
- Тичам - захилва се младежът. - Ти стой тук и се прави, че разглеждаш обувките. Да не вземе някой да се сети какви ги вършим.
Заставам пред сергията с обувките.
- Ало - викам, - ама те са женски!
Младежът ме изглежда снизходително.
- Ти на кой свят живееш бе, брато? За третия пол не си ли чувал? Мале, и той ми тръгнал към Европа...
Стърча сега пред сергията с дамски обувки и пробвам обувки с нисък, среден и много висок ток. Хората - знаете ги какви са ограничени и задръстени с балкански предразсъдъци - ме заобикалят и ме оглеждат странно. Ама на мен не ми пука, аз си имам моята кауза - да намеря кауза на шефа, та да влезе в класацията и отпраши в Европа, да се бори за нашите криви краставици, та покрай него - и аз да се уредя.
Че тук, както е тръгнало, накрая ще вземат да останат само балъците без кауза - за да гласуват за нашите каузи.