Даниела Колева, евромайка без цензура:
...Нещо, което искам да отбележа по отношение на демографската катастрофа. Това е и отношението на еврокомисаря Кристалина Георгиева, която даде безумното предложение, че арабските емигранти щели да решат демографската ни катастрофа, защото, видите ли, те ни раждат деца. Това е абсолютно недопустимо и е една гавра с българския народ, при условие че имаме 400 хиляди българи в Украйна, които в момента всички знаят как живеят, в каква стресова ситуацията се намират и никой не им подава ръка. Никой не казва колко българи в Украйна са засегнати, колко са убити, ранени. Ами не е ли крайно време държавата да даде една облекчена процедура за даване на българско гражданство и паспорти на всички тези 400 хиляди българи, а аз съм убедена, както и моите колеги, че те са двойно повече, които да имат възможността да се завърнат в родината си и да се заселят дори в обезлюдените места, така че наистина с български ген да бъде превъзмогната и преборена демографската катастрофа - освен със социалните мерки, които от наша страна ще бъдат взети.
...Много е тежко да говориш с българска майка. Особено със самотните майки, които се борят за отглеждането на децата си. Аз винаги съм казвала, че ние, майките, за децата си бихме продали душата си и на дявола. Всичко това е в името на децата. Затова искам да се обърна към всички жени, към всички български майки, към целия български народ. Не продавайте гласа си, защото едно кебапче или 100 лева за глас няма да ви нахранят през следващите 4-5 години. Децата ви отново ще бъдат гладни, хладилниците ви отново ще бъдат празни. Не се поддавайте на тази спекулация, на тази моментна емоция. Защото, повтарям, едно кебапче или 100 лева няма ви нахранят през следващите 5 години. Защото, ако продадете гласа си, ще продадете не душата си, а още по-ценното - децата си, нашето бъдеще. Мисля, че за никой няма нищо по-ценно от това да защити интересите на собственото си дете.
Радио "Фокус": Кажете ни малко повече и за идеята създаване на министерство на майката, детето, семейството и възрастните хора.
ДК: Да, аз го наричам министерство на щастието, защото всичко това би трябвало да носи щастие на хората. Да имат щастлив живот на стари години, децата им да бъдат щастливи, не да бъдем първи по детска смъртност, даже, напротив, целта е да бъдем първи по най-щастливи деца в Европа. Така както някога сме водили първите места на щастливите класации - по най-образовани деца, първи по олимпиади. Да, ние и сега сме първи, но за съжаление единици са тези, които покоряват върховете. Искам да поговорим малко за децата и за спорта. Ами всички си спомняме колко милиона бяха отпуснати по европейски фондове за извънкласни дейности за деца - за балет, за плуване, за различни спортове. Искам да попитам слушателите колко от техните деца са посещавали такива извънкласни дейности безплатно? Убедена съм, че никой, просто защото тези пари бяха откраднати. Нашите деца са лишени от спорт, от извънкласни дейности, от културно развитие. Защото, за да имаме олимпийски шампиони, за да имаме таланти, за да имаме истински посланици на България в чужбина, трябва да имаме адекватна политика към тези български деца. Адекватната политика е отново възстановяване на безплатните клубове за деца за извънкласна дейност, те да могат да посещават и спорт, и плуване, и различни кръжоци, за да могат да открият своят талант. Не да стоят пред компютрите, пред телевизията, без изобщо да разкрият, че в тях има един бъдещ шампион по плуване, по водна топка, по тенис на маса или нещо друго. Това е начинът, по който децата трябва да бъдат стимулирани и да се развиват. Тогава ще има много по-малко деца, които ще посягат към наркотиците, много по-малко деца, които се отказват от образованието, защото всички знаят, че спортът е възпитание, спортът е воля, култура и образование.
РФ: Може би така да завършим нашия разговор - с пожелание да имаме щастливи деца и щастливи семейства.
Най-страшно бе Министерството на любовта. То изобщо нямаше прозорци. Уинстън никога не бе стъпвал в Министерството на любовта, нито дори на половин километър от него. Там бе невъзможно да се влезе освен по служба, но и тогава пак само след като се проникне през лабиринт от бодлива тел, стоманени врати и скрити картечни гнезда. Дори по улиците, които водеха до външните бариери, бродеха стражи с лица на горили, в черни униформи и въоръжени с гумени палки.
"1984" ОруелСигурен съм, че "евромайката, без цензура" не го е чела! Дано е чела д-р Бенджамин Спок (без цензура, естествено).