Вечерта беше топла, а небето осеяно със звезди, наблизо славей пееше в дърветата. Шляех се безцелно и се радвах на живота. Най-внезапно в мрака се разнесоха викове:

- Марш! Бегай оттука! Удряй, удряй!

Рекох да се върна назад, но строг глас ми нареди:

- Стой! Къде така!

Спрях.

- Разхождам се - рекох извинително, - толкова е хубаво сега навън.

Гласът още по-строго ме запита:

- С каква цел се разхождаш?

- С цел разходка! - признах аз.

Джобно фенерче освети лицето ми. После гласът рече:

- Може, нека да се разхожда.

От мрака излязоха няколко сенки. Попитах:

- Вие кви сте, бе? Що плашите хората?

Друг глас ми рече приятелски:

- Никого не плашим. Ние сме граждански патрул, който охранява района. Трябва да сме много бдителни и да внимаваме кой минава, защо идва и къде отива.

Запалих цигара и попитах:

- От какво се пазите?

Отговориха ми:

- Чухме, че по нашите земи ще идват евроизбори.

- И?

- Ами обикаляме района, за да не допуснем такова нещо тука - никакви избори няма да дойдат тука.

- Сериозно! - не повярвах аз. - Обикаляте и викате срещу евроизборите, така ли?!

- Не - рекоха ми, - ние се пазим от всякакъв вид избори.

- Това - викам, - е нелепо!

Те не се съгласиха:

- Много си е лепо! От днес нататък няма да допуснем по нашите земи да стъпи кракът на изборите!

- Брей! - рекох им. - Вие сте били голяма работа, бе! И защо така?

- Щото така! - контрираха ме те. - От избори на избори ние губим. А някой друг все печели. И като спечели, живота си живее и си свирка.

Рекох им:

- Ама нали затова са избори - един печели, друг не. Пък и от вас зависи кой точно ще спечели.

Онези не се съгласиха:

- Ние винаги сме гласували. Няма избори, които да сме пропуснали. Гласуваме за местна власт - закъсваме тотално. Инфраструктурата се скапва, въвеждат режим на водата, зариваме се с боклуци. Гласуваме за парламент - качват данъците, оставаме без работа, здравеопазването отива на кино.

И продължават:

- За президенти също сме гласували. Всякакви типове и типки продължават да ни бият и грабят, законите са кьорави и нефелни, на който и да се оплачем, той все вика, че друг е виновен.

- И за това - рекох - са ви виновни изборите?

- Ами да. Ние сме си същите, само дето след избори грижите ни растат ли, растат.

- И какво ще правите сега?

- Завардили сме всички подстъпи. Имаме постове навсякъде, а там, където не ни достигат хора, сме сложили капани. Само да се появят избори отнякъде и капанът ще ги хване! Няма да допуснем повече такива безобразия като изборите.

И други гласове се обадиха в мрака:

- Кракът им вече няма да стъпи тука! Да дойдат да ни омайват със сладки приказки и захаросани обещания. Аман от избори, аман от всичко!

Запалих нова цигара и кротко възразих:

- Не сте прави! Още повече, че сега идват важни избори, ще се гласува за бъдещето на Европа.

- То - рекоха ми - все изборите са важни, а ние не. Няма да стане тая! Никакво бъдеще, никаква Европа. Каквото и да гласуваме, все ни връщат в миналото. Без нас!

- Брей - рекох им, - много сте твърдоглави.

Онези не отстъпиха:

- По-твърдоглави от нас са изборите. Каквото и да кажем, както и да го кажем - изборите нито ни чуват, нито ни виждат. Те едно си знаят - едно си баят, идват, печелят и си отиват. Без нас!

- Хубава работа! - рекох. - И ако всички откажат да гласуват, какво ще стане?

Онези ехидно ми рекоха:

- Като си такъв отворко, я ни кажи какво толкова се промени, когато всичките им гласуваха, а? Можеш ли да ни кажеш?

Не можех. И нищо не казах. Сенките се отдалечиха в нощта, само от време на време се чуваше:

- Марш! Бегай оттука! Удряй, удряй!

Бранеха се хората от изборите, а аз какво толкова спасявах в нощта?