Вчера Националната мрежа за децата разпространи писмо до отговорните институции с настояване да се прекрати порочната и позорна практика да се използват деца за политическа агитация. В писмото на организацията се споменават предизборен клип на "Атака" и ББЦ, но принципно почти няма политици, неизкушени от образа на невинния агитатор в прокурорска възраст. Това освен безвкусно е и нарушаване на правата на децата - то е уредено от законодателя, но очевидно политиците много-много не се равняват по нормата.

Можем да наречем явлението политическа педофилия - тя е също толкова грозна, колкото и другата, за която съдиха един бивш депутат от "Атака", но в крайна сметка му дадоха условна присъда за блудство.

Във вчерашния "Труд" има "статия" със заглавие - "9-годишният Емо - добър приятел на Бареков". Няма да преразказваме съдържанието - интелигентен човек би могъл да си представи естеството на текста, за неинтелигентните в момента няма да полагаме специални грижи. С извинение.

Явлението е старо-прастаро. Поколенията, дето се учеха на четмо и писмо при предишната образователна система, бяха облъчвани безмилостно с истории за Георги Димитров и децата; Ленин и децата; Партията и децата. В съветската традиция съществува популярна фраза - "Спасибо товарищу Сталину за наше счастливое детство"; то тръгва като лозунг, който носили пионерите на физкултурен парад на Червения площад през 1936; има доста плакати на тая тема.

Нямаме много надежди за вразумление на политическата класа, толкоз повече, че и в наши дни от поколение на поколение политици се предава страстта към малолетни. В кампаниите на американските президенти по-скоро ще разрешат употребата на тежки наркотици, отколкото да забранят на кандидатите да щипят бузки, да милуват и палуват с невръстните същества.

Накъде и да се обърнеш - все същата история. Путин преди десетина години, както се разхождаше пеша по Червения площад, спря пред петгодишно русо момче, клекна, попита го как се казва и неочаквано за целия свят - вдигна потника му и го целуна по корема. Малкият Никита за кратко стана звезда, баба му разказваше по медиите как после отказвал да се къпе. Психолози обясняваха, че жестът на Путин е отечествен и демонстрира пълното сливане на народ и президент...

Този последният случай е сравнително щастлив, с извинение. Но доста често, като попаднат в лапите на голям политически мъж, дечинята го удрят на рев и ужас. И хич не искат да чуят, че това се прави за всеобщо - и най-вече за тяхно добро!

А нали шматката Достоевски разправяше, че цялата хармония на света не си заслужава, ако за нея се пролее дори една детска сълза...