|
| Комшията си намери по-сдържан събеседник |
Стояхме си ние под козирката пред блока, пиехме бира и гледахме как вали майският дъжд, дето всяка негова капка е стотинка, както казва народът.
- Ти, комши, какво смяташ за тоя Кончита Вурст? - попита ме комшията.
- Аман - казах му - от тая Кончита! Нищо не смятам за него, обаче смятам, че не е читав народ, дето Азис му е кумир, пък се възмущава от виенския аналог!
Комшията кимна:
- Тука си много прав! На българина не виенски травестит, виенски шницел да му дадеш, пак ще го одума! Ще го излапа и после, майко мила, какви неща ще чуеш за тоя шницел и за онзи, дето му го е дал!
Дотук пълно съгласие. Отпихме от бирите в съответния дух. Казах:
- Чудя се, комши, догодина на Евровизията какво трябва да направи един певец, та да спечели зрителските симпатии?
Комшията се усмихна загадъчно. Усетих, че нещо си е наумил. Подкокоросах го:
- Много високо е вдигната вече летвата! Не виждам как ще се прескочи!
- Има как... - отрони моят човек и развълнувано надигна шишето.
Знаех, че рано или късно ще сподели и всичко е въпрос на търпение, което напоих с бира. И той сподели:
- Догодина на Евровизията трябва аз да представям България. Ако искаме да спечелим първото място, де, ако не искаме - моля, пращайте както досега неконкурентни претенденти!
- Ако се подеме както трябва общонародна кампания, няма начин това да не стане! - споделих мнение. После му пуснах фитил: - Обаче какво ще правиш там, а?
- Има какво, има! - измърмори той и още по-развълнувано надигна бирата си.
Изчаках с добре напоено с бира търпение.
- Измислил съм си аз сценичното изпълнение - заговори комшията. - Значи, на сцената има маса и стол. На масата има чаша, шише отлежала гроздова и чиния с шопска салата. Излизам аз, сядам на стола, сипвам си чаша гроздова и сладко-сладко я изпивам, мезейки със салатка. Смятам, че ще се включа в рамките на 6-7 минути, колкото траят най-дългите песни по данни на сина.
- Ами облеклото? Дълга рокля с деколте или минижуп и блузка с открит пъп? - потърсих допълнителна информация.
Той поклати глава:
- Плъзгаш се в грешна посока. Никакви рокли и никакви бради! Гладко избръснат, подстриган отзад на черта, абитуриентският костюм на сина. За обувките мисля още, че нямам подходящи.
- С общонародна подписка ще съберем пари за едни лачени чепици - успокоих го.
- Лачени чепици? - повдигна вежди той. - По-добре сандали на бос крак, а със спестените пари ще се купи каквото трябва за салатата.
Обмислих чутото, представих си го. Той пиеше бира, потънал в мислите си. Отпих и аз, пък съобщих мнението си:
- Страхотна идея, комши! Особено сандалите на бос крак! Във Виена ще изпоприпадат!
- Важното е телевизионните зрители как ще гласуват! - подчерта той. - Аз лично много разчитам на българската диаспора в Европа, както и на братята славяни! Сигурен съм, че ще ме подкрепят!
- Няма начин да не те подкрепят! - съгласих се. - А коя песен ще пееш на масата? На английски ще пееш, нали?
- Ти чувал ли си ме как пея?! Никакво пеене, ям, пия и това е!
- Забрави за наградата тогава! - отсякох.
- Оня австрийски салам как го наградиха?! А аз съм много по-атрактивен! Досега няма случай певец участник да е ял и пил на сцената! При това на живо!
Наложи се да обясня очевидното:
- Оня вурст може да пее. Брадата и роклята са след това.
Ето тук комшията ми се разсърди.