Софийската градска прокуратура (СГП) и ДАНС се включиха в широкия фронт срещу президента Росен Плевнелиев, като стартираха срещу държавния глава незаконна проверка за престъпление срещу републиката. Поводът е сигнал на лидера на "България без цензура" Николай Бареков за срещата на Плевнелиев през март във Виена с изпълнителния директор на EVN Щефан Шишковиц. Няколко дни след началото й проверката е прекратена по нареждане на главния прокурор Сотир Цацаров, който вчера призна, че тя е била незаконна. По конституция президентът има абсолютен имунитет срещу наказателно преследване и с действията си прокурори и разследващи грубо и съзнателно са погазили основния закон. Не е ясно дали те ще бъдат наказани за това.
Сигналът на Бареков не е само срещу Плевнелиев, но и срещу други лица. От прокуратурата не уточниха кои са те. Сигналът е пратен точно след като парламентът направи специална анкетна комисия срещу президента по случая. И за разлика от други проверки, които се протакат, тази е придвижена със завидна скорост. Прокурор от СГП, чието име от държавното обвинение пазят в дълбока тайна и който получил сигнала през системата за случайно разпределение на дела, е наредил образуването на проверка по сигнала на Бареков и с постановлението си е дал указания на ДАНС. Лично шефът на агенцията Владимир Писанчев изпраща въпроси до президентската администрация и до ръководството на EVN. Цацаров научава за случая от администрацията на президента. Целият процес - от подаването на сигнала, образуването и прекратяването на проверката, отнема само седмица.
Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов вчера изчете указанията на прокурора към ДАНС - да се снемат подробни обяснения от Бареков и да се установи фактическата обстановка. От ДАНС не са изпълнили указанията за разпит на Бареков, но веднага са се заели с президента.
"По принцип се дължи проверка по всеки сигнал. Прокурорът обаче не е следвало да възлага проверка на ДАНС, а да се позове пряко на конституцията. Отделен е въпросът, че между предмета на проверката, зададен от прокурорското постановление, и въпросите, които са били отправени до администрацията на президента, има доста значителна разлика", обясни Цацаров. Той отказа повече подробности, но смята, че няма политически мотив в действията на прокурора от СГП. От думите му обаче стана ясно, че обвинителят си е давал сметка, че няма как да проверява президента и това си личало от постановлението му. Вчера след обяд се очакваше въпросният анонимен прокурор и шефът му Христо Динев да се срещнат с Цацаров. До приключването на броя не стана ясно дали такава среща е имало и какво следва от нея.
"Сега" зададе въпроси по случая и на ДАНС, но до приключването на броя не получи отговори.
Пред журналисти в с. Пристое Плевнелиев коментира, че очаква "да се извършат необходимите проверки и да се покажат фактите и истината за случилото се". Държавният глава благодари на главния прокурор за бързата му и адекватна реакция по случая.
Срещите на държавния глава с шефовете на големи компании, инвеститори в България, са честа практика и не са нарушение на закона. Разговорът с изпълнителния директор на EVN е проведен в момент, когато компанията води остър спор с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по редица аспекти от работата си в България. Президентът обаче няма власт и правомощия да влияе върху решенията нито на законодателната, нито на изпълнителната власт, нито на ДКЕВР. Още повече в сегашната политическа обстановка - излъчен от опозицията президент, който е в постоянен конфликт с управляващите.
Широк фронт
Атаката срещу Плевнелиев започна през юни миналата година, след като той сне доверието си от правителството и публично подкрепи протестиращите срещу скандалното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. По-късно президентът сезира КС за избора на Пеевски в ДАНС. В отговор управляващите организираха "контрапротест" пред президентството и подписка за оставката на държавния глава. От "Атака" внесоха искане до главния прокурор за снемане на имунитета на президента заради финансови сделки и изнасяне на капитали в офшорни фирми. В кампанията се включиха и близките до Пеевски медии. Към атаките се приши и Николай Бареков с обвинения, че Плевнелиев е закупил незаконно къщата си в Халкидики. Масло в огъня наля и вицепрезидентът Маргарита Попова, която открито разкритикува идеята на Плевнелиев за референдум по изборни въпроси, както и работата на президентската канцелария. Заговори се за импийчмънт на държавния глава. Стигна се и до законодателни санкции - със законите за ДАНС и МВР бяха орязани правомощия на президента в сектора. Преди месец управляващите сформираха и нарочна анкетна комисия, която да разследва среща на Плевнелиев с шефа на EVN във Виена. Предстои Конституционният съд да се произнесе по искане на ГЕРБ дали подобен акт е законосъобразен, тъй като по конституция държавният глава не е длъжен да се отчита за действията си пред законодателната власт. Президентът отказва да се яви в комисията, за да не "легитимира противоконституционни и антидемократични действия". Това също бе критикувано от Попова, която Бареков си е харесал за служебен премиер.
КС бе сезиран и от 117 депутати от БСП и ДПС заради президентския указ за назначаването на 15 членове на ЦИК от квотата на държавния глава.
ПРОЦЕДУРАТА
Докато заема поста, президентът не може да бъде преследван дори за най-тежки престъпления. По конституция единствено Конституционният съд може да се произнася по обвинения срещу президента и вицепрезидента, повдигнати от Народното събрание. КС може да бъде сезиран от минимум 160 народни представители, като предложението трябва да е дошло поне от 60. При това импийчмънт може да има само за държавна измяна или за нарушаване на конституцията.
Има съдебна практика, че срещу държавния глава не могат да се водят дори граждански дела. След края на мандата му няма никаква пречка президентът да бъде преследван наказателно.
ТЕМПО
Три месеца не стигнаха да приключи проверката за данъчни престъпления и неясно финансиране срещу председателя на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, депутата от ДПС и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски и Николай Бареков. Тя тръгна по сигнал на "Протестна мрежа". От прокуратурата още събират данни от различни институции по казуса. Цацаров и Сарафов вчера обясниха как три пъти е трябвало да пращат въпроси до БНБ, за да получат пълна информация. Междувременно от "Протестна мрежа" пратиха втори сигнал до прокуратурата, с който настояват държавното обвинение да поиска закриването на партията на Бареков.
|
|