|
| *** |
Отворих, защото често правя необмислени неща.
- Чест и почитания, гражданино! - поздрави ме костюмарът. - Имате ли свободни няколко минутки, е първият ми въпрос.
- За какво съм ви? - предпазливо попитах. - Ако пак е да ми давате някакви безплатни неща, нямам пари да ги плащам после!
Костюмарът театрално поклати глава.
- Още един постоянно лъган гражданин в милата ни татковина! - след което светкавично бръкна във вътрешния си джоб, извади някаква снимка и ми я натика в лицето. - Вие такава кола виждали ли сте? - е вторият ми въпрос.
Не разбирам от автомобили, затова първата ми мисъл беше, че тоя ми показва батмобил.
- "Ламборгини Авентадор" Lp 700-4 - побърза да каже той. - Вдига от 0 до 100 км в час за около три секунди, а като натиснеш газта до дупка, реве като черна пантера, прегазена от слон... - след което се изпъчи и с отработен тенор заяви: - Моя е!
Аз карам колело, а и не знаех какво точно се очаква от мен в случая, затова просто казах:
- Браво... - и тръгнах да затварям вратата.
- Хоп, хоп - игриво я побутна с крак костюмарът, - още не съм свършил.
И извади друга снимка, този път на триетажна вила, построена до морския бряг в чудно заливче; като гледах колко е чист плажът, надали беше в България.
- Имот в Гърция! - гордо заяви господинът. - Четири декара двор, външен и вътрешен басейн, сауна, джакузи, иконом, пет спални, три хола, осем гостни, баскетболно игрище... Моя е!
- Аз също имам вила - не знам защо реших да се похваля на свой ред, - в село Горун, обаче покривът нещо пропадна, единият улук тече направо в спалнята, а пък навън в двора...
- Бам! - внезапно извика костюмарът, прекъсвайки безинтересната ми тирада и ми тикна пред носа трета снимка, този път на полугола жена. - Мис Плеймейт, мерки 90-60-90, добродушно тъпа, говори, когато я попиташ нещо, мълчи през останалото време, бонбон...
- Нека позная... - реших да го прекъсна и аз. - Ваша е.
- ...яде само салати, ходи на фитнес, прави масажи... - упорито продължи господинът. - Моя е!
Започнах да се нервирам.
- Окей, а принципно горе-долу кога да очаквам да ми кажете защо ми показвате собствеността си?
Костюмарът се усмихна с най-много зъбки и внезапно се сетих къде го бях гледал - в някакъв предизборен клип.
- При положение, че съм толкова неприлично богат, гражданино, и при положение, че имам всичко, мислите ли, че ще продължа да крада, ако изберете моята партия на изборите?
- Аз не мисля, но вие ще си крадете, това е вън от съмнение. Кой за каквото е учил. Аз съм прост човек, господине, радвам се на дребните неща в живота - жена в командировка, кубинки на дивана, кило ракия в изборния ден, такива неща... Вървете си.
- Аз съм честен и достоен българин, точно като вас, и ви обещавам, че моята партия няма да забрави добрината ви! Именно затова в деня на изборите отидете до урните и гласувайте за...
Треснах му вратата. За момент се замислих дали да не отворя и пак да не му я тресна, но се отказах - можеше пак да провре крак и не знам до каква телесна повреда би могло да доведе това.
Легнах пак с кубинките на дивана и се потопих в злоради догадки за семинара на жена ми.