Мадлин Олбрайт, бившата външна министърка на САЩ от ерата на Клинтън е озадачена от стратегията на американския президент Джордж Буш по отношение на Ирак. "Разбирам мотивите му, но не ми е ясно как и кога," заяви Олбрайт във Виена.

Причините за военен удар срещу Ирак са ясни. Но дали е избрано правилното време и дали са предвидими последиците е съмнително, смята бившата първа дипломатка на САЩ. Поради нестабилното положение в Афганистан сегашния момент е неподходящ. САЩ нямат концепция и за това какво ще стане "на следващия ден". Ако САЩ се окажат в ролята на окупационна сила в Ирак, какъв период от време ще могат да издържат?

Но не само иракската политика тревожи демократката Олбрайт, а като цяло едностранчивостта на американската външна политика на екипа на Буш. Не може всичко да се изчерпва с борбата срещу тероризма.

Оценката й за положението в Близкия изток е къса и категорична: каша и неразбория. Причината за трагичното състояние на нещата там тя вижда в нежеланието на Буш да продължи започнатата от Клинтън политика на мирни преговори и инициативи: "В Кемп Дейвид почти бяхме постигнали целта", смята Олбрайт за възможностите за постигане на мир в Палестина. Но виновно е схващането на Буш "всичко друго, но не Клинтън".

Олбрайт е загрижена и за процеса по разширяването на НАТО, който започна по време на нейния мандат. "Погрешно ще бъде разширяването да бъде съпътствано от процеси на обезличаване на националните държави. Колкото и да е парадоксално, но в резултат на глобализацията националната държава отслабва и това води до засилване на национализма. Това показва нарастване на страховете и несигурността на населението в новите страни-членки," е мнението на Олбрайт.

Според нея администрацията на Буш отделя недостатъчно внимание на връзките с ЕС, "въпреки, че отношенията САЩ-Европа са най-важните за света."

Особено я депресират две неща: Първо, че след 11 септември САЩ са имали поддръжката на много съмишленици, но със своята едностранна външна политика след това, са успели да ги разочароват. САЩ не могат постоянно да са против: против тероризма, против Северна Корея, против Саддам. Действителната "ос на злото" е ширещите се в света "бедност, болести и отчаяние." И второ, че на проведените през ноември избори за американски конгрес демократите са загубили част от влиянието си.