Стотици милиони европейци в 21 страни от ЕС гласуваха вчера в последния ден на европейските избори за нов Европарламент. Над 16 300 кандидати се борят за 751 места в Европейския парламент. Прогнозите са, че тези избори ще регистрират ръст в подкрепата за популистки партии и че резултатите ще повлияят не само на формирането на евроинституциите, но и на националните правителства, коментира в. "Файненшъл таймс".

В най-голямото упражнение по демокрация извън Индия участваха над 350 млн. гласоподаватели в 28-те страни от ЕС, които пускаха бюлетини от четвъртък до неделя. Първи гласуваха в Холандия и Великобритания, следвани от чехи, ирландци, кипърци, малтийци и словаци. В неделя в 23 ч. местно време затвориха и последните избирателни секции в Италия. След този час започна и огласяването на предварителни резултати в различните страни членки. Някои райони във Франция удължиха вчера с два часа изборния ден с правителствено решение, за да се насърчи избирателната активност.

Очакваше се големите традиционни партии да запазят контрола си в бъдещия ЕП. Според прогнозите християндемократическите дясноцентристки партии в Европа ще са с най-голямо представителство в бъдещия парламент, следвани от умерената левица и либералите. Проевропейските партии ще получат подкрепа и от Зелените, прогнозират европейски социолози, цитирани от "Файненшъл таймс".

Един от знаменосците на популистките партии - холандецът Геерт Вилдерс, обаче постави под въпрос размера на успеха на евроскептиците. Екзитполове в Холандия, която откри евроизборите, дават далеч по-нисък резултат от предвиденото на партията му и самият той още в четвъртък вечер изрази разочарование от подкрепата на избирателите.

Въпреки това обаче възходът на антиевропейските настроения, съчетан с ниската избирателна активност до ранния следобед вчера в повечето европейски страни, поставя акцента на коментаторите върху нарастващото недоволство на европейците от ЕС на фона на последиците от рецесията и последвалата я рекордна безработица. Избирателната активност на предишните избори през 2009 г. бе под 30 на сто. Тази година се очакваше рекорд по неучастие във вота в Словакия - под 20 на сто. Гласуването е задължително в 4 европейски страни - Гърция, Кипър, Люксембург и Белгия.

Евроскептични и популистки партии като Партията на независимостта във Великобритания на Найджъл Фарадж, Националния фронт на Льо Пен във Франция, датската Народна партия и Йобик в Унгария се очакваше да увеличат броя на евродепутатите си в сравнение с вота от 2009 г. Италианското Движение 5 звезди на Бепе Грило и крайнолявата гръцка СИРИЗА също разчитаха на добро представяне.

Новоизбраният Европарламент ще има 751 депутати, включително неговият председател. Мандатът им ще приключи през юли 2019 година. Очаква се европейското семейство с най-голямо представителство да излъчи шеф на бъдещата Европейска комисия. Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че страната му няма да подкрепи кандидата на ЕНП за шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер, ако се стигне до избора му.

Най-много евродепутати се полагат на Германия - 96. Следват Франция със 74, Великобритания и Италия с по 73 представители. България ще има 17 евродепутати.