Честно казано, предпочитам изборите пред това да ходя по мачове. И на двете места човек може да се посбие с някого, и на двете може да попсува на воля, и на двете може да палне димка или да хвърли пиратка, но преимуществото на изборите е, че на тях полицията не бие, защото това може да мине за предизборна агитация.

Хубавото им е и това, че на мачовете хората купуват или рефера, или един-двама от противника, а по изборите блажничкото може да стигне до всеки!

Не знам защо на вестниците и телевизиите това не им харесва и непрекъснато се опитват да ни убедят, че било престъпление. Кое му е престъпното? Вие ли знаете повече или прокурорите? Ако наистина беше престъпление, досега щяхме да си имаме поне един осъден, пък ние си нямаме - значи не е!

Ало, редакторите, стегнете си репортерките!

На партийните деятели тоя алъш-вериш също не им харесва - в деня, след като се изпразнят урните и преброят гласовете, търчат по телевизиите да обвиняват победителя, че е напазарувал повече от тях.

Това изнервя обстановката, хората почват да се мразят едни други, да си гледат в паничките и да завиждат, че някой е взел повече от тях. И са нещастни, защото си мислят, че са се минали.

Партийните деятели пък също, решили, че са прекарани, моментално започват да дращят нервно по масите и да искат предсрочни избори.

А всичко може да се реши толкова лесно, безболезнено за всички и най-вече - демократично!

Крайно време е да сумираме четвъртвековния си демократичен опит и стигнем до единствено правилното решение - че изходът е не в ПРЕДсрочните, а в БЕЗсрочните избори!

Нужна е само една мъндзърка промяна в избирателния закон - да се добави точица, че избори в страната се провеждат на всяко петнайсто (не на първо, защото ще съвпадне с Нова година) число на месеца.

До какво ще доведе това?

На първо място - най-доволни ще са учениците, които ще си имат по един-два допълнителни свободни дни през месеца.

Социално слабите пък ще си получават редовно по двайсет-трийсет лева отгоре и ще са щастливи поне два дни месечно повече! Умножено по дванайсет - това прави двайсет и четири дни - почти цял месец годишно щастие!

Тия, които са на работа пък, ще започнат да си получават заплатите и ваучерите всеки месец, да не говорим, че и в магазина ще им пускат кренвирши ежемесечно и също ще са почти сити и доволни!

Пенсионерите... При тях е малко по-сложничко, но пък нашите пенсионери са мъдри хора и са научени да се задоволяват само с това, че някой им обръща внимание. На тях всеки месец ще им се обещава по нещо и те също ще са щастливи. Какво по-хубаво от това, да направи човек последните години от живота на старците по-пълни с надежда?

Партийните деятели ще се редуват да управляват по цял месец и ще сияят от щастие и благоденствие.

Някъде към средата на първата година социолозите вече така ще са забогатели, че ще се оттеглят да си живеят на островите Фиджи (примерно) или на Малдивите (също примерно, откъде да знам къде са им на социолозите любимите острови) и ще спрат да ни досаждат с прогнозите си.

А в един хубав момент, към края на годината, партиите ще са си свършили парите и ще спрат да купуват гласове!

И какво ще стане тогава?

Е, тогава най-после ще се възцари у нас истинската демокрация!

Нали всички това искаме?