След спрените пари за околна среда Европейската комисия спря временно и плащанията по ОП "Регионално развитие". Писмото е било изпратено вчера следобед, потвърди пред "Сега" говорителката на европейския комисар Йоханес Хан. От пресцентровете на Министерския съвет, вицепремиера Зинаида Златанова и регионалното министерство отказаха коментар. Спрени са само парите за градско развитие и туризъм - 640 млн. лв. без националното съфинансиране. Одитът на ЕК по тези оси е установил проблеми с управлението и контрола. Прекъсването ще бъде спряно, докато не бъдат отстранени нарушенията.
"Бяха установени значителни недостатъци във функционирането на системите за управление и контрол. Властите трябва да приложат необходимите мерки за коригиране. Прекъсването ще бъде преустановено в момента, в който ЕК установи, че мерките са предприети", коментира говорителката на Хан. ЕК очаква от България да изпрати информация за предприетите мерки, за да вземе окончателното решение. Става въпрос за констатирани проблеми при търговете в община Бургас, Асеновград и Университета за архитектура, строителство и геодезия и нарушения при купуването на пожарни коли от МВР, заявиха правителствени източници. Те напомнят, че по времето на управлението на ГЕРБ е имало аналогично временно спиране на плащанията.
Общият размер на санкциите, наложени на всички бенефициенти от 2007 г. до края на 2013 г. по седемте оперативни програми, е 166 млн. лв. 76% от тях са заради нередности в обществените поръчки и очевидно проблемът се задълбочава, защото година по-рано те са били причина за 52% от санкциите според одита на Европейската сметна палата.
Данните са от анализ на причините за финансовите корекции, изготвен от "Кей Пи Ем Джи" по поръчка на правителството. Данните показват, че общините са най-потърпевши, защото са глобени със 117 млн. лв. заради нарушения при търговете, слаб контрол и недопустими разходи по проектите. "Предвид високия относителен дял на наложените финансови корекции, свързани с възлагането на обществени поръчки в България, трябват целенасочени мерки за тяхното ограничаване", пише консултантът. Една от препоръките за преодоляване на проблема е изграждане на административния капацитет на местните власти.
"Кей Пи Ем Джи" разиграват три сценария за развитие към края на 2015 г., когато е крайният срок за изпълнение на проектите със средства от оперативните програми при тяхното пълно усвояване. Ако не се предприемат мерки, песимистичната прогноза е за над 417 млн. лв. натрупани корекции. Оптимистичният вариант е за 256 млн. лв., а реалистичният - за над 320 млн. лв.
Най-проблемни към момента остават двете оперативни програми - "Околна среда" и "Регионално развитие", при които всеки втори договор е със санкция. Над 3/4 от всички корекции са наложени по такива проекти - съответно 91.7 млн. лв. и 36.3 млн. лв. "Регионално развитие" има и свой уникален принос към общите корекции - 11% от всички санкции на общините по тази програма са заради това, че инвестициите не са устойчиви или не се ползват по предназначение. С най-малки корекции са "Транспорт" и "Техническа помощ" - съответно 2.5 млн. лв. и 500 хил. лв. Всеки трети договор, сключен по ОП "Административен капацитет" и "Техническа помощ", е санкциониран. Корекциите, съотнесени към сумата на реално разплатените средства, са най-голям дял по ОП "Административен капацитет" и "Околна среда" - по над 5%, а при ОПРР - в размер на 2%. При останалите програми този процент е под един. "Високият размер на финансовите корекции, като процент от общо изплатената безвъзмездна помощ, показва необходимост от мерки за повишаване на административния капацитет на Управляващите органи и допустимите бенефициенти по тях", пишат одиторите.
ПРЕПОРЪКИ
Консултантът е изготвил препоръки и мерки за намаляване на финансовите корекции. Някои от мерките са отдавна в публичното пространство - като въвеждането на стандартни тръжни документи за обществените поръчки и на електронни търгове, за каквито Камарата на строителите например настоява от години. Част от препоръките са насочени към засилване ролята на агенцията по обществени поръчки, която в момента не е ефективна - разширяване на предварителния контрол, определяне на срок за становищата й, изграждане на капацитета й и др. Сред препоръките е и механизъм за определяне на прогнозната стойност на търговете. И още - оптимизиране на процедурата за налагане на финансови корекции, нова методология за тях, оценка на възможността за споделяне на отговорността при извършен предварителен контрол на обществени поръчки, чрез прилагане на системни корекции, определяне на приложимите за конкретните поръчки гаранционни срокове за изпълнителите (сега често се случва да се дават нереалистични гаранционни срокове като 400 г. за инфраструктура) и др.
И повтарянето на историята като фарс.
