Макар че на пръв поглед традиционните политически партии - консерваторите и социалистите - спечелиха изборите за Европарламент, не може да не се отбележи, че и едните, и другите загубиха милиони гласове. Характерната черта на състоялия се европейски вот показа укрепването на крайнодесните и крайнолевите партии из цяла Европа. Както и на враговете на еврото и на Евросъюза като цяло, които искат да унищожат и двете в полза на възраждането на предишните държави, при което да се затворят границите за имигрантите и открито да могат да заявят своята ксенофобия, национализъм, плюс антидемократичните и расистките си възгледи. Това, че между тях съществуват различия и противоречия, въобще не отменя нарастването на общите политически тенденции, които досега се смятаха за маргинални и незначителни. Независимо от това предизборната борба показа колко се е увеличила тази тенденция в последно време.



Най-показателни са резултатите



във Франция и Великобритания. Френският Национален фронт начело с Марин льо Пен, на която доскоро никой не гледаше сериозно, сега се превърна в основната политическа партия във Франция (ако преди това партията имаше само няколко човека в ЕП, то сега тя вкара 24 души), а Партията на независимостта на Великобритания победи консерваторите и лейбъристите у дома и стана най-популярната на Албиона. И двете формации се обявяват рязко срещу Евросъюза и еврото, призовават за нови бариери срещу имигрантите, които обвиняват за намаляването на жизнения стандарт в техните страни, безработицата и ръста на престъпността в Западна Европа. Крайнодесните също така забележимо се активизираха в Дания, а еврофобите от Австрийската партия на свободата събраха 20%. В Гърция спечели коалицията на радикалните леви сили, която е известна със своя евроскептицизъм, а неонацистката гръцка партия "Златна зора" вкара трима евродепутати в ЕП (10%). Подобна ситуация се наблюдава, макар и не толкова драстично, в Унгария, Финландия, Полша и други страни, където популизмът и национализмът привличат все повече гласоподаватели.

Някои анализатори се опитват да успокоят своите читатели и най-вече самите себе си с твърденията за това, че тези резултати се явяват само следствие от недоволството от живота на обикновените хора и стихийните протести, които отразяват новите идеологически влияния в Стария свят. Тъй като е очевидно, че кризата, която увеличи безработицата и предизвика намаляване на стандарта на живот, ще угасне едва след няколко години и това неминуемо ще удари по политическите процеси в Европа.



Преди всичко това ще засегне европейската интеграция,



която ако въобще не спре, то със сигурност ще се развива с много по-бавни темпове от предвидения план. Със сигурност от този процес ще изпаднат някои страни, като се започне с Великобритания, чийто изход от ЕС на практика е необратим. Набиращите в съюза антисистемни движения, кризата, лошата политика и постоянната критика на ЕС като цяло водят до все по-голямо разединение вътре в него и разпадане. По този начин най-мащабният демократичен проект може да претърпи крах, а раздразнените страни от Европа ще се окажат в същия водовъртеж, който навремето доведе до Втората световна война. Но даже и да не се стигне до нова война, техният икономически и политически упадък ще стане неизбежно под зоркия поглед на новата (и едновременно стара) Руска империя.

Когато се появиха първите резултати от изборите за Европарламента, прочетох в последния брой (май-юни 2014 г.) на списанието The American Interest, което се оглавява от американския политолог Франсис Фукуяма, завладяващо социологическо проучване със заглавието "Америка се затваря в себе си?"(America Self-Contained?). В него няколко десетки известни американски аналитици с различни възгледи обсъдиха външната политика на администрацията на Барак Обама. Съвпаденията се забелязваха от раз. И не защото в САЩ се е наложил националфашисткият популизъм, който може да унищожи Европа, а защото страната, която доскоро беше лидер на демократичния и либералния Запад, започва да се отказва от тази отговорност. От дискусията стана ясно, че Америка иска да се насочи предимно в решаването на своите вътрешни проблеми и все повече да са огради от външния свят, при което е съгласна да играе второстепенна роля в съвременната епоха на глобализма.

Анализаторите изказаха различни гледни точки



какво е довело до този упадък,



но при това останаха единодушни, че той се проявява във външната политика, чиято основа е в това, че Обама все повече се отказва да поема отговорност при решаването на международните проблеми. Той първоначално изтегли американските войски от Ирак, а сега ги извежда и от Афганистан заради фанатиците ислямисти, които продължават кървавата баня там. От друга страна, Белият дом позволи на Русия и Китай да се наложат над САЩ, когато американците заплашиха да се намесят в сирийския конфликт заради използването на химическо оръжие от страна на правителствените войски срещу бунтовниците и цивилното население. Обама обаче не само не се намеси, но дори си затвори очите за това, че Москва и Пекин продължават да подпомагат с военни доставки режима в Дамаск. Дори Израел се възползва от шанса да унижи САЩ, когато те чрез своя държавен секретар Джон Кери за пореден път се опитаха да съдействат за възобновяването на преговорите с палестинците. Тел Авив просто провали преговорите.

Според проучването на American Interest нищо от гореспоменатото не е случайно и е типично за управлението на Барак Обама. Най-вероятно става дума за някаква тенденция, чиито корени отиват в далечното минало. Дълго време тя не беше забелязвана, но след финансовата криза, която удари силно американския народ, започна да нараства и да се проявява при действията на правителството, което реши да я приложи в реалния живот. Макар че мисълта за това - че САЩ ще хвърлят всички сили за решаването на собствените си проблеми, за да ускорят икономическото развитие и възстановяването на жизнените стандарти от миналото, при което ще се откажат от ролята си на лидер на западния свят и няма да се месят в събития, които не засягат пряко тяхната сигурност - се ползва с голяма подкрепа сред обикновените хора. Те са убедени, че САЩ трябва да престанат да се жертват заради "другите", като се месят в скъпи войни, при което безсмислено изразходват своите материални ресурси и изпращат на бойното поле своите младежи, при все че у дома няма работни места за всички, а животът за обикновените американци става все по-труден. В един от разделите на проучването се вижда огромната подкрепа на голяма част от населението на САЩ за всяко значително намаляване на военните разходи, което осъществява Обама.



Какви изводи могат да се направят от всичко това?



Първият е, че светът се промени много повече, отколкото всички ние предполагаме, а упадъкът на Запада, който беше толкова пъти предричан от любителите на катастрофи и интелектуалци, най-накрая стана реален в наши дни. Какво засяга този упадък? Най-вече водещата роля, която доскоро играеха Европа и САЩ в недалечното и близкото минало в много добри и някои лоши събития. Историята вече се твори не само от тези две сили, но и от други страни и части от света, които показват своите модели, навици и методи на останалия свят. Сама по себе си тази децентрализация на политическата власт нямаше да е толкова лоша, както предполага Франсис Фукуяма, ако след падането на Берлинската стена либералните демокрации се бяха разпространили по цялата планета, при което да заменят изцяло авторитаризма. За съжаление това не се случи точно така, а стана точно обратното. Новите форми на авторитарно управление - като тези, които наблюдаваме в Русия и Китай - смениха предишните подобни структури и сега демокрацията по-скоро отстъпва все повече своите позиции. При този процес тя се отслабва от троянски коне, които започват да проникват в това, което по-рано смятахме за цитадели на свободата.

-------

* Перуанският писател Марио Варгас Льоса е активен привърженик на икономическия либерализъм. В началото на 90-те се занимава с политическа дейност, кандидатира се за президент на Перу, но губи изборите. През 2010 г. бе удостоен с Нобелова награда за литература, която му бе присъдена за "картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение".