Брюксел изпада в творческа криза - колкото повече доклади пише за България, толкова по-трудно измисля какво ново да каже. Последното му хрумване е да започне да преписва от себе си. Само за половин година - през януари, февруари, март и юни - Европейската комисия (ЕК) съчини четири доклада с различни названия, но със сходно съдържание, в които най-общо се казва, че в България се краде безнаказано (корупция и нереформирана съдебна система), шири се шуробаджанащина (слаб административен капацитет, нагласени обществени поръчки), а народът в резултат на това е поставен в унизително положение (на дъното в ЕС по доходи, по качество на образованието и по грижи за здравето му).

Последният доклад, който съдържа годишните препоръки на Съвета на ЕС за обществено-икономическото развитие на България през 2014 г., е писан при



пълно отсъствие на муза



За първи път от 2011 г., откакто ЕК започна да съчинява такива доклади за всяка държава в ЕС, за да й помогне да се справи по-лесно с кризата и да постигне целите на Стратегията 2020, препоръките за нашата страна през 2014 г. възпроизвеждат като под индиго препоръките през 2013 г. Единствената новост е, че вече не са седем, а шест, защото е отпаднала препоръката България "да ускори усвояването на фондовете на ЕС". Защо ли? Отговори получаваме напоследък почти всекидневно: защото Брюксел е сменил тактиката - вместо да дава, е решил да спира и отнема пари. Спират се плащания по оперативните програми "Околна среда" и "Регионално развитие", по Програмата за развитие на селските райони, започва наказателна процедура в енергийния сектор и се готвят кой знае какви още санкции, защото сякаш няма здраво място в държавата, което да отговаря на европейските норми.

Правителството се оправдава, че носи отговорност само за последната година и че плаща греховете на предишния кабинет, защото повечето нарушения не са от вчера и хроничните слабости отдавна са забелязани в Брюксел. Точно така е - може да се започне с оправдание още от злоупотребите с предприсъединителните фондове от времето на тройната коалиция, по които не се намериха конкретни виновници (Орешарски бе финансов министър на Станишев), а цялата държава трябваше да плати вместо тях и близките им олигарси, т.е. всеки от нас. Но големият въпрос е: за какво ни е да сменяме правителствата, когато резултатът е все един и същ? Този въпрос в последния доклад на ЕК е добил следния вид: за какво ни е да пишем всяка година различни препоръки, когато правителството не си прави труда да ги изпълнява? Което по отношение на сегашния кабинет означава: С Орешарски и без него - все тая. Миналата година България за първи път бе официално приканена да вземе повече пари от ЕС. Но тази година се видя, че няма смисъл да й се дава засилено финансиране, и останаха само препоръките да се държи прилично.

Струва си да се прочете работният документ на ЕК, послужил за основа на препоръките, или поне да се разгледа приложената към него таблица, която само на три страници резюмира в две графи



"какво ви съветвахме - какво направихте"



В резюме картината е следната: оценката "известен напредък" е употребена 9 пъти, "ограничен напредък" - 12 пъти, "никакъв напредък" - 10 пъти. Като теглим чертата, общата оценка е "ограничен напредък", което по шестобалната система е "слаб (2+)". Това обяснява защо България е върната да повтаря годината със задачата да се постарае да изпълни същите препоръки. Интересно е, че Брюксел като строг учител е хванал Орешарски в опит да го надхитри: той се е похвалил в Конвергентната програма за 2014 г., че ще постигне до края на годината икономически растеж от 2.1%, а догодина - 2.6%. Еврокомисията го засякла, че според нейните прогнози няма да постигне през 2014 г. повече от 1.7% растеж, а през 2015 г. - 2.0%. Затова е "на мнение, че съществува риск от отклонение от средносрочната цел през 2014-2015 г."

В бележника на правителството се мъдрят следните бележки по основните предмети:

Пазар на труда: Спадаща трудова заетост, висока младежка безработица, голяма емиграция, неадекватни пенсии. Специално внимание се обръща на провалената в България европейска инициатива "Гаранция за младежта". Тя бе основният лозунг в европейските избори на председателя на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. Чрез нея той атакуваше десните правителства в ЕС, защото нехаели да осигурят работа на младите, но сега Брюксел му напомня, че подкрепяното от него правителство на Орешарски е същата стока. Което означава, че лявото в България си е направо дясно. Избирателите отдавна го знаят.

Бедност и социално изключване: "Българските граждани са в най-голям риск от бедност и социално изключване в ЕС (49.1% през 2011 г.), а програмите за социално подпомагане са неефективни." Липсва интеграция на ромите в пазара на труда. Забелязана е и първа лястовичка на надеждата: "след четири последователни години спад на трудовата заетост и нарастваща безработица се появяват първи признаци на стабилизация през втората половина на 2013 г." Тъкмо да река "Браво на Орешарски!", следващото изречение ме спира: "Това се дължи главно на традиционно нестабилния селскостопански сектор, спечелил от добрата реколта през 2013 г." (мерси на Всевишния).

Образование: "България има най-голям дял в ЕС по слаби ученици в четенето и смятането и е на трето място по ниски показатели в науката. Инвестициите в образованието са много под средното равнище в ЕС." ЕК прави и дежурната от години препоръка България най-сетне да приеме Закона за училищното образование, който се подмята в парламента като последна грижа на депутатите.

Бизнес среда: Упорити проблеми има в обществените поръчки, в независимостта, ефективността и качеството на съдебната система, които отблъскват чуждите инвеститори и убиват желанието на малките и средните предприятия да участват в конкуренцията на пазара. Следва традиционната препоръка да се подобри административният капацитет (да се назначават качествени, а не "свои" хора), но, изглежда, ЕК вече не вярва, че това е възможно, и прави радикално предложение - да се заменят хората с компютри "чрез въвеждане на електронни обществени поръчки". Вероятно така се надява и "да се засили борбата с корупцията", защото компютрите не вземат подкупи.

Енергийна ефективност: "България е силно зависима от вносна енергия. Тя има ограничена конкуренция между енергийните доставчици, липсват интерконектори със съседните страни и енергийният пазар функционира неадекватно. Високата енергоемкост, ниската енергийна ефективност и лошата инфраструктура също пречат на бизнеса и конкуренцията." Съмнителна е "независимостта и ефективността на националния регулатор". "Липсва електроенергийна и газова борса, отсъства прозрачен пазар на едро". Затова българите не бива да се чудят защо невидимата ръка на монополите, съюзена с ръката на властта, може да пребърква джобовете им както намери за добре.

При такива оценки за държавата, т.е. за правителството, всеки би си казал:



тези не се справят, да си ходят



Но кой да дойде, след като всякакви се изредиха на власт, а държавата не помръдна от последния чин на изоставащите? Брюксел няма готов отговор, защото му е забранено да се намесва във вътрешната политика на страните членки. Единствената утешителна сламка е препоръката му да се ускори работата по т. нар. електронно правителство. То не може да бъде нито дясно, нито ляво, не се обгражда с роднини и угодници, не мисли за уреждане на внуци и правнуци, просто си върши работата. Само че "разработването на услуги за електронно управление е в застой", установява ЕК. Нима страната е толкова изостанала, че няма кой да й каже как да се справи? Само преди два месеца Орешарски посети Виетнам с предложение България да му помогне да си направи електронно правителство. Излиза, че Орешарски може да направи във Виетнам онова, която не е по силите му в България. Нищо друго не ни остава, освен да го предложим на виетнамците като безвъзмездна помощ, както много пъти сме им помагали с какво ли не.