Когато Бойко Борисов отиде в Щатите, винаги се презарежда - въздухът под налягане се вдига няколко атмосфери, мъдростите се сипят от устата му като градушка по главата на смелите репортерки. Или като чумбер по главата на държавата. Въобще - не знаем с какво и как го сугестират оттатък океана, но ефектът е поразителен, слогът му добива пророчески интонации, а обикновените глупости зазвучават като кристални прозрения.

Ето например как самооценката му добива национално значение - попитан дали е готов да стане премиер за втори път, той чак се учуди:

"Е, кой да стане???? Ако има по-опитен, ще го направим него. Когато зимата има буря, мъжът кара колата, защото е по-опитен".

Няма да разсъждаваме кого ББ вижда в ролята на жената - Станишев или Кристалина, или и двамата. По-важното е друго.

Това, което изглежда нескромно - кой, ако не Аз, - всъщност е неизбежна мисъл при великите мъже, посветили се на Татковината. Тук виждаме същото настроение, както в известното писмо на Левски, където той казва:

"Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв". Това - в отговор на обвиненията, че Левски се тика напред и узурпира ролята на водач. А той обяснява, че просто няма кой друг да свърши тази работа, не че толкова се натиска да е пръв и да е лидер.

Тъй че в грамите на посланиците и другите шпионски доклади могат да си пишат каквото искат за егото на ББ. Но това са повърхностни наблюдения на чужди хора - както сме писали и друг път: Бойко Борисов просто няма алтернатива; егото му няма алтер-его. Това е положението! Не егото на ББ е прекомерно голямо - работата му е много и няма кой друг да я свърши...

Както казва Левски: "Така е и нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо."

Тук можем да направим още един паралел, някому може да се стори кощунствен, за което се извиняваме. (Извинението май не се приема.)

Има период в биографията на Бойчето, който може да се опише с исторически и географски понятия като "смутно време", "мътна и кървава", "тъмна Индия".

За този му период враговете все се опитват да извадят нещичко компрометиращо, но засега няма нищо повече от няколко скучни папки (досието "Буда"), градски легенди и бюрекоидни конфабулации.

Това е като цяло неособено умно. Всъщност дори да има в актива си някоя по-юнашка постъпка, дето не е много за пред хора, това по никакъв начин не компрометира личност от ранга на ББ. Дон Бюрек с голяма гордост веднъж обясни, че докато той е мятал гюбеци в съмнителни дискотеки и е въртял дудуци, Бойко Борисов бил въртял бухалката. Е, и? Кое е по-достойно? Или, ако предпочитате: кое е по-отвратително?

И тук отново ще дадем успореден пример от животописа на Левски (из писмо до Каравелов от 1872):

"...Момчето нададе вик: "Тичайте, хора!" Докато пристигна от мястото, дето бях на двора, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата на смърт, та дано народът да сбърка посоката на гласа му, защото улицата беше пълна с хора. Не умря изведнъж. Захвана да вика повече, което не можеше да се укрий вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били нападателите. Жално за невинното момче! Но ако не беше така, бе оцапано на много страни. Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хорица"...

Друг критикуван елемент от стила на Бойчето е, че бил привиквал бизнесмени и контрабандисти да му отчисляват от приходите си.

А Левски какво е правил?

"Решили сме се вече - или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!" - из писмо до чорбаджи Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

"Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот?" - до чорбаджийско семейство в Карлово

И последно - клепат ББ, че е непостоянен в отношението си към хората - използва и захвърля. И какво чудно или недостойно има - примерно Дянков може да е бил много добър човек, ама в някакъв момент почва да цапа пейзажа и Делото.

И пак Левски: "Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре."

Та така, драги читатели - за свръхчовеците не може да се съди по човешки.