|
| Бойко Ламбовски |
Поетът Т. С. Елиът пише в една поема как ще свърши светът - "не с взрив, но с хлип"*, имайки предвид какво ли не, включително може би и че жената, за която таял мерак да се ожени, май му била кръшнала с философа Бертран Ръсел... Началото на свършека на света чисто кинематографично обаче действително не си го представям като огромни кални води или гигантски метеорит, нито като серия ядрени взривове, а така - като
яростни хлипове на "Уолстрийт"...
И после - като километрични опашки пред гишетата на финансовите институции.
Много наши медии съобщиха, че имало зла воля зад "атаката срещу банките" и че сме станали жертва на организирана кампания, в която бил замесен и някакъв "инвестиционен посредник". Възможно е. Не знаят добре това дори тези, на които им е работа да го знаят, камо ли ние.
За повечето от нас, обикновените хора, дори терминът "инвестиционен посредник" звучи леко мъгляво - както, предполагам, е звучал един друг съвременен термин за ухото на нашумяла във видеообмена циганка, която в страстта и ненавистта си видоизмени англицизма "мениджър" на "млад меринджей".
За обикновените хора наборът от узнаваеми професии е простичък - продавач, доктор, готвач, инженер, чиновник, овчар, полицай, адвокат и още десетина... "Инвестиционен посредник" е нещо по-сложно и неясно; нещо, свързано не просто с пари, а с големи пари. И с техните причудливи, трудно предсказуеми профучавания из световните финансови магистрали, от които ние, обикновените хора, сме предпазени с яка телена мрежа... Защото там стремително прелитат могъщите бентлита на хора като Джордж Сорос, Роман Абрамович и други подобни.
Истината е, че светът винаги е бил движим от материални интереси. Ще ви кажа какво ме изуми, когато четох за големи и трагични исторически събития, свързани с бунтове, етническо прочистване и така нататък. Примерно за башибозушките зверства след Априлското въстание или по време на Руско-турската война. Описани в спомените на баба Съба Вазова - майката на Иван Вазов, в "Записките..." на Захари Стоянов или в други автентични източници. Ами много пъти, ужасно често, в описанията става дума за пари. Кой колко да плати, за да се откупи, да спаси семейство или имот... Уж сблъсък на религии и етноси, уж драматургия за герои и чудовища, а зад тези страсти -
грошове, жълтици, кесии... И пак кесии
Само че онзи свят е бил по-простичък. Произвеждаш със семейството си всичко това, от което имаш нужда, за да живееш. Произвеждаш го с ръцете си, с тежък и постоянен труд. Поради по-ниската производителност възможностите за натрупване на големи излишъци през огромни исторически периоди са ограничени. Някой голям цар и завоевател е имал повече злато, да. Но дори по-първите дами в големите европейски дворове са можели да си позволят само две (2!) рокли! Да си купи часовник е могъл само изключително заможният човек преди някакъв си век и половина.
Разцветът на производството, машините и поточните линии направиха така, щото хората да живеят обективно по-лесно, като капиталовите натрупвания у организатора на тези дела расте и расте. А как капиталът също става стока и как заживява свой живот са описали истински икономисти и философи, включително Маркс, та няма да се пъна да го предъвквам и аз със скромните си възможности. Но игрите с парите на другите, тоест с изражението на овеществения им труд, стана притегателен и привидно лесен начин да забогатееш. И все по-голям брой хора се включват в тази увлекателна игра. Ние видяхме една световна криза и няколко наши с очите си. Видяхме сгромолясването на нашите банки през 1996-97-а и възникването на кредитни милионери на фона на осиромашаването на масовия вложител поради простата в същината си свръхинфлационна игра. Видяхме как рухна вековната институция "Лемън Брадърс" и как влезе в затвора за векове Бърнард Мадоф - фигури, преуспявали дотогава в такива игри.
Силно се боя, че не сме видели всичко
И тепърва ще виждаме. Как, защо - не мога да кажа аз, лаикът, след като не могат да кажат или си противоречат дори тези, които трябва да могат.
Мога да кажа само, че и най-огромният кошер от брокери не може да замени мъничък пчелен кошер през пролетта. Това вече не е интуиция, чиста емпирия си е.
-----
*The Hollow Men - 1925 г., Т.С.Елиът
